„Хайку вече не е падащо листо или някаква природна картина. Това е отживелица. В съвременното урбанистично хайку авторът е в градска среда. Може да стане въпрос за задръстване в асансьора.“ Това каза в интервю за „Хоризонт“ журналистът и поет Владислав Христов, съставител на хайку наръчник, който е първият учебник на български език за този уникален японски поетически жанр. Всеки, който е изкушен от тази форма, ще може да научи основните неща, смята Христов.
Излизането на първия по рода си учебник по хайку в България – „Острови на хайку“, показва, че е време първо да се научим да четем хайку, убеден е Владислав Христов. „Хайку е писане колкото от автора за читателя, толкова и читателят има много работа по текста. Подсмислите и нивата на хайку са работа за читателя и то за подготвения читател. Този учебник ни учи първо как да четем хайку.“
„България през произхода си, защото ние идваме от Изтока, имаме в гените си това усещане. Несъмнено когато имаме големи майстори в хайку, това е едно намигване, че нашата генетика идва от места, където прозренията са нещо ежедневно. Една концентрация на мисъл, която през вековете се е запазила в нас“, сподели още Владислав Христов.
Той смята, че жанрът хайку е претърпял много промени във времето:
„Радостно е, че тази форма със сричките беше в добрия смисъл отречена, за да бъде по-свободен стихът. Няма смисъл за европейските и другите езици извън японския да се спазва тази форма, защото тя ограничава, а хайку е преди всичко свобода. Пишещият хайку трябва да бъде освободен от такива фиктивни условности. Те за Япония са важни, защото звукът на самия текст е различен и спазването там е важно условие.“
Първите преводи на хайку на български идват през руски, а руснаците пък първи превеждат легендарния автор на хайку Башо. Хайку няма родина, след като е „освободена“ от Япония. В САЩ например е характерно взаимното обучение, допълва съставителят на учебника:
„Ако един знае хайку, той научава няколко други, събира ги, прави някакъв курс. Там са отворени един към друг и бързо обучаващи се. Затова в Америка имат голям напредък в хайку, докато в Европа е по-камерно – аз знам хайку и казвам на другите: „Аз знам, пък вие се оправяйте“.
„Тихо езеро. Зелен жабок. Пльок.“ Това е една от емблематичните творби на Башо. „Пльок“ е дзен моментът, тоест, не търсим формата, а дзен момента. Има ли го дзен моментът, всичко останало е на втори план. Затова хайку е лов на ценните моменти в живота ни“, обяснява Владислав Христов.
Цялото интервю е в звуковия файл.