Последни изследвания са показали, че част от водата, която е била открита на нашия естествен спътник, Луната, са дошли от Слънцето. И по-точно била е довята от слънчевия вятър под формата на водородни атоми на повърхността на Луната. Учените като цяло са съгласни, че вода попада в нашата слънчева система, включително и на Земята, от астероиди или комети, идващи от далече. Но ако ролята на Слънцето в произхода на лунната вода е потвърдено, то такъв механизъм може също да се приеме за появата на водните молекули на други места в нашата слънчева система, казват Янг Лиу и колегите му от университета Тенеси в Ноксвил. Слънцето излъчва непрекъснат поток от частици – феномен, наречен „слънчев вятър“, който го кара да губи 1 млн. тона вещество в секунда. Това, води до намаляването му, но в малък мащаб.
Въпросните частици, колкото и да са наситени, в това число водородните йони и хелия, нямат възможност да стигнат до земната повърхност, тъй като планетата ни е защитена от гъстата си атмосфера и магнитното поле. Но Луната няма такива бариери и е постоянно бомбардирана от слънчевия вятър, който „вкарва“ частици в праха на лунната повърхност, „реголит“. В светлината на последните открития на НАСА на по-големи количества на воден лед близо до южния полюс на Луната, Ян Лю и екипът му са анализирали проби, събрани от лунните мисии на САЩ.
Работата на изследователите, която е била публикувана в британското списание Нейчър Геосайънс /Nature Geoscience/, показва, че голяма част от тези проби съдържат много хидроксилни групи и водородни атоми, които са от същото естество като тези на Слънцето. „Тези наблюдения са в съответствие с лунната почва, обогатена с водород, имплантиран от слънчевия вятър“, казва специалист по геохимия.
