Спускане в тишината – изкуството да се вслушваме в себе си, е обучение в методите на театъра на сетивния лабиринт. Водещ на обучението, което се проведе и в България, беше Иуън Бриок – режисьор и изследовател от Уелс, който преди 12 години показа театъра на сетивния лабиринт у нас.
Сетивният лабиринт е възможност за личностно и професионално развитие за хора от всички сфери на изкуството, терапевти, общностни лидери, иноватори, йога учители, професионалисти от други сфери и почитатели на медиативните практики. Това не е терапия, но се надявам да е терапевтичен процес и хората да се чувстват добре след това, казва Иуън Бриок.
Първоначално Бриок развива тази форма като приложен театър за работа с общности. „И след като правих това около пет години, хората, които участваха, говореха за много дълбок ефект“, разказа Бриок пред „Хоризонт“. Това го провокира да следва „майнфулнъс“, а Уелс се оказва единственото място в света, което дава магистърска степен в тази област.
„Майнфулнъс“ е за това да бъдеш осъзнат. Да си осъзнат за това, което правиш, докато го правиш. Да си осъзнат за това какво мислиш, докато го мислиш. Много от нашите действия са неосъзнати импулси и това може да причини голяма вреда“, пояснява уелският изследовател. „Беше важно за това да съберем майнфулнъс с театъра на сетивния лабиринт, защото той е много мощен инструмент“, подчертава Иуън Бриок.
Публиката в театъра на сетивния лабиринт реагира с доверие, споделя още той. „Напълно непознати се грижат за тях с огромно състрадание и те може би никога няма да ги срещнат извън лабиринта. Така че отвъд чудесното сетивно преживяване, това остава „отдолу“ и влияе на хората.“ Иуън Бриок смята, че е „много важно в света в момента да има място, където това може да се случва“.
Миналата година в Естония в рамките на театър на лабиринта е била разгледана темата с емигрантите и бежанците. „Не можем да дадем на публиката впечатление точно какво е това да бъдеш бежанец, но се опитваме да подсилим тяхната емпатия“, добавя Бриок.
През лабиринта всеки преминава самостоятелно. Всеки лабиринт е много различен. „Зависи от теб като участник какво ще преживееш, какво ще възприемеш. Когато минаваш през лабиринта, срещаш хора, които са част от неговото „население“. Те променят това, което ще направят с теб в зависимост от това как ти си с тях. Така че всеки член от публиката има уникално преживяване“, разказва още Иуън Бриок.
Театърът на лабиринта дава покой, мир – категоричен е изследователят от Уелс.
Цялото интервю на Славена Илиева чуйте в звуковия файл.