Дали да се придържат към образците на официалната византийска книжнина или да се съобразят с развитието на говоримия език – пред този избор са изправени просветените люде, нагърбили се с превода на свещените книги на своите родни езици. Пътят, по който поемат тогава, се отразява на по-сетнешния облик на книжовния български и сръбски език. Навярно, допускат учените, днес единият от двата е по-близко до разговорния народен език, докато другият е запазил в по-голяма степен каноните на „класическата“ писмовност тъкмо поради многократно препотвърдената ориентация на двете близки култури. Кой е избраният от българските просветители път може да чуете в разговора с проф. Лора Тасева от Института по българистика с Център по тракология към БАН.
• „Езикови справки по радиото“.
• „Забравете тази дума“ – слушателски бележки за днешната ни реч.
