Теодосий Спасов и Влатко Стефановски – двама стари приятели, които веднага след концерт в Скопие, свириха и на Пловдив джаз фест. На следващия ден, в едно от студията на Радио Пловдив, дадоха интервю за „Сценична треска“. Чуйте разговорът им с Бояна Андреева, ако искате да узнаете част от тайните на тяхната музиката.
Теодосий Спасов: Единомислието на сцената по-скоро е въпрос на ниво, когато нивата си съвпаднат нещата стават лесно, ако не, единият винаги се мъчи…
Влатко Стефановски: Нашият символичен мост инспирира…
По железопътната линия Скопие – София и ние сме сложили по някое камъче, по някоя шина.
Когато човек свири трябва да разказва приказки. Виртуозността сама по себе си не е достатъчна… Всички могат да бъдат виртуози, проблемът е вдъхновението…Ако искаш да откриеш нещо ново, трябва да се отдалечиш от конфортната зона…Не можеш да опознаеш морето, ако не се отдалечиш от брега…Влизал съм в много музикални авантюри…
Теодосий Спасов: Винаги съм си избирал неконфортните зони. Там е по-интересно, там човек се радва на таланта на другия до себе си, там е адреналинът. Всеки трябва да помага на другия, както във волейбола – това е колективна игра… Публиката се радва да открие тайната на нашата музика
Влатко Стефановски: Имам само една формула за обществената отговорност: ако правиш нещо добро и инспирираш млади хора да тръгнат след тебе и те да правят нещо добро, ти вече си я свършил работата…Ако искаш да си патриот, направи нещо добро за обществото … измисли лек против рак, спаси някое дърво, вземи някое куче в дома си… не е необходимо да развяваш знамена… Мисля, че доста съм направил за тази македонската култура с моята работа. Вече повече от 40 години свиря непрекъснато музика вдъхновена от македонската традиционална музика. Същото го прави и Теодосий. Експериментира с различни стилове, но бекграунда му е българския фолклор.