„За фотографа е важен моментът, в който ще направи снимката. Когато направиш добра снимка, го знаеш още в същия миг.“ Това сподели пред „Хоризонт“ португалският фотограф Жозе Мануел Родригеш, който се включва в изложбата „Невидими Градове“ в Националната галерия Двореца.
„Сега се опитвам да правя все по-малко снимки, за да бъда по-внимателен към мислите си и към срещата си с изображението. Моментът на заснемане е много специален“, казва още Родригеш, за когото срещата със снимката на хартия е „магически момент, тъй като е нов вид реалност за изображението“.
„Във фотографията има магически момент. Както в заснемането на снимката, така и във възприятието и. Основното в моята фотография е да бъда винаги напълно честен. Човек не бива да се губи във въображението си, защото фотографията не ти прощава. Първо трябва да се вгледаме в нас, за да успеем да видим това, което е отвъд. Понякога човек не знае, защо харесва дадена снимка. Виждате три линии в различни цветове и не знаете, защо са заснети и защо ви харесват. Но въображението автоматично ви прехвърля към други асоциации, които пораждат у вас определени емоции. Възприятието ни е свързано с това, което мислим – очите ни са като „продължение“ на мозъка. Това, което ние възприемаме от външния свят, е отражение на мисловния процес вътре в нас“, убеден е португалският фотограф.
При черно-бялата фотография има повече контрол върху целия процес – от самото заснемане на снимката до крайната презентация, разказва Жозе Мануел Родригеш: „В момента, в който снимаме, от тъмнината се получава светлина и виждаме снимката – това е един религиозен акт, в който ние творим нещо като магия. Начинът, по който подчиняваме светлината е това за което говоря – този контрол при заснемането в черно и бяло.“
Черно-белите фотографии в изложбата нямат заглавия. По думите на Жозе Мануел Родригеш, една добра снимка може да разкаже различна история на всеки, който я вижда: „Аз просто разказвам историята, но това как тя ще завърши, е въпрос на интерпретация на този, който стои и я гледа. Моята роля е нещо като мост между снимката и зрителя.“
„Португалската фотография, както и тази в Европа до 60-те години, е насочена предимно към социалните проблеми. Фотографите се интересуват главно от социалните и политическите трусове във всяка една страна. В началото на 19 век имаме изключително силно английско влияние в северните част на Португалия – особено там, където е концентрирано производството на портвайн, тъй като то се прави по английска технология. Английското влияние се наблюдава и в начина на заснемане на пейзажи – пак в Северна Португалия. Съвременната португалска фотография е различна и насочена към една нова форма в техниката на заснемане. Отново разглежда социалните проблеми, но по различен начин. На преден план излизат конфликтите между различните поколения и сблъсъка между тях – както в страната, така и в други държави“ – така Жозе Мануел Родригеш обобщава водещите черти на португалската фотография.
Изложбата „Невидими Градове“ е свързана с нашата интимна връзка с всеки един град. Това, което другите не виждат в него, е видимо само за нас и чрез нашето осъзнаване, смята Родригеш: „Във всеки град и за всеки човек има различен свят. Това носи много надежда и положителни очаквания. Представям именно тази интимна среща между човека и града.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.