Годишната инфлация в Турция се ускори през октомври над 25%, като това е най-солидният растеж на потребителските цени, откакто президентът Реджеп Ердоган пое управлението на страната преди около 15 години. Поредната рекордно висока инфлация подчертава задълбочаващото се негативно влияние на валутната криза върху икономиката на страната и върху обикновените турски потребители.
Турският статистически институт обяви в понеделник, че потребителските цени са се увеличили с 2,67% в сравнение с предходния месец и с 25,24% в сравнение с октомври миналата година, след като през септември индексът на потребителските цени (CPI) нарасна с 24,52%. Финансовите пазари прогнозираха по-умерено ускоряване на годишната инфлация до 24,4% на сто и повишаване на месечната инфлация с около 2 на сто.
Най-голямо е увеличението на цените на облеклото и на обувните принадлежности – ръст с 12,74% в рамките на месец, както и на жилищните цени – с 4,15 на сто, а цените на хранителните стоки и на безалкохолните напитки се увеличиха на месечна база с 3,22%. Транспортните цени пък се понижиха през октомври с 0,85% спрямо септември, но отбелязаха годишен ръст от 32 на сто.
Графики на индекса CPI за 2017-а и за 2018-а година
Въпреки новото ускоряване на инфлацията, на заседанието си през октомври Турската централна банка остави лихвените ставки непроменени, след като през септември тя увеличи съществено основната репо лихва с 6,25% до 24%.
През миналата седмица управителят на централната банка Мурат Четинкая повиши инфлационните прогнози на ТЦБ за 2018-а година до 23,5% (от 13,4%) и за 2019-а – до 15,25 (от 9,3%), цитирайки възходящата ревизия на очакваните петролни и цени на храните, както и обезценката на турската лира.
Междувременно официалната статистика представи и последни данни за производствените цени, като индексът на цените на производител (PPI) се повиши през октомври на месечна база с едва 0,91% след ръст с 10,88% през септември. На годишна база растежът на производствената инфлация се забави до 45,01% от 46,15% през предходния месец.
Турската лира не реагира на данните за ускоряване на годишната потребителска инфлация над 25% и продължава да се търгува стабилно около тримесечни върхове спрямо щатския долара и еврото. Зелените пари се търгуват около 5,4480 турски лири, а еврото – около 6,2000 лири, след като в края на предходната седмица те се понижиха съответно до 5,4100 и до 6,1610 турски лири, достигайки по този начин най-ниски нива от 9-ти август насам.
През последните няколко седмици турската лира успя да възстанови част от солидните загуби през настоящата година с оглед на агресивното повишение на лихвите на ТЦБ през септември и подобряващите се отношения между Анкара и Вашингтон в резултат на освобождаването на американския пастор Андрю Брънсън, който беше обвинен от Турция в тероризъм.
В края на миналата седмица Министерството на финансите на САЩ обяви, че е вдигнало наложените преди време санкции спрямо двама турски министри.
Въпреки това отслабване на напрежението, турската лира все още се търгува с около 30% под нейните нива спрямо щатския долар от началото на годината, отразявайки оставащите в сила опасения относно икономиката на страната, която преживява истински бум през последните години благодарение най-вече на подкрепената от правителството дългова експанзия. Така например през 2017-а година икономиката на Турция нарасна с цели 7,4%, отбелязвайки най-силен растеж в рамките на групата Г-20.
Според новите правителствени прогнози обаче, растежът на БВП на страната ще се забави през настоящата година до 3,8% и до 2,3% догодина. МВФ пък очаква турската икономика да нарасне с 3,5% през 2018-а и с едва 0,4% през 2019-а година.
