Погребенията в некропола са от периода между края на 15-и век и първата четвърт на 16-и век. Това показва въглеводороден анализ, направен в Шотландия, върху части от разкритите над 30 скелета. Датировката съвпада с годината 1493, в която местният аристократ Радивой възобновява порутената църква „Св. Вмчк Георги Победоносец”.
Кремиковският манастир носи името на тази църква, която днес е реставрирана и се намира зад основния храм „Покров Богородичен”. Твърди се, че Радивой обновява и поръчва изписването на храма, за да погребе децата си Тодор и Драгана.
Археологът Владислав Тодоров, който ръководи разкопките, твърди, че на мястото е имало гробищна църква. Тя и гробището са обслужвали рударско селище. Справка в османски документи посочва на изследователите, че името му е Кремиковче. След 16-и век некрополът е изоставен и църквата запустява. Вероятно причина са запълване на капацитета за погребвания или преместване на селището заради чумна епидемия. През 18-и век на мястото се появяват едностайни сгради с огнище – ранни манастирски жилищни постройки. По-сериозно строителство върху старите културни пластове се развива по време на Възраждането, а манастирските сгради от този период се ползват до средата на 20-и век, когато изгарят и после не се възстановяват.
Силно развит релеф на костите от некропола говори за интензивна физическа дейност на погребаните хора, обяснява антропологът от БАН д-р Надежда Атанасова. Те са предимно мъже с масивни скелети и значително количество фрактури. Това се свързва с рудодобивната дейност на погребаните там хора. Д-р Атанасова разказва още, че те са били полагани в гробовете без ковчези и близките им похлупвали главите с тухлени конструкции, именно за да ги предпазят от пръстта. Всичките от 30-те изследвани скелета са с кариесни образувания на зъбите, а два индивида са имали злокачествен костен тумор.
Не само скелети и зидове изкушават археолозите и антрополозите. Освен корабни жетони (аналог на днешните купони или ваучери за храна), църковна утвар, възрожденски брави и катинари, археолозите открили и оловна капачка от ампула териак. Териак е лекарство, считано цели две хилядолетия за универсално и лекуващо всичко. Произвежда се от 2-ри век пр. н.е. до 19-и век в няколко големи центрове в Европа, като надписът на капачката оказва произхода му – Венеция. Имало е много ментета на лекарството и затова венецианските аптекари са забърквали „официалната” субстанция само в определен ден в годината, публично на площада „Сан Марко”, така че всички присъстващи да виждат какво се произвежда.
Екипът археолози и антрополози от БАН продължава с проучването на района около Кремиковския манастир. Предстои потвърждаване и отхвърляне на теории, както и нови разкрития. Те биха привлекли още посетители в манастира, който и сега е популярно място за разходки в свободното време и поклонения.
