„Вярвам, че наистина доходите и състоянието на най-богатите хора в света са се увеличили драматично. В същото време доходите на най-бедните са се свили допълнително. Има няколко причини за разтварянето на ножицата между бедни и богати, върху които искам да акцентирам. Става дума за провеждани политики в отделни сектори и за промяна на политическите нагласи. Един пример – синдикатите и социалистическите партии в момента не са толкова силни, което означава, че гласът на работещата класа не се чува толкова. Ето защо се случва така, че богатите успяват да влияят върху политическата класа повече и да си осигурят намаляването на данъци и избягването на плащането на такива. Намалява и социалната защита на хората, особено в Запада“.
На 9 октомври „Оксфам“ – организацията, която се бори с бедността, публикува ежегодния си индекс за намаляване на неравенството, в който са класирани 157 държави. Единият от авторите му – Макс Лоусън, който е базиран в Найроби, Кения – една от най-бедните държави в света, каза:
„Това, което се опитваме да направим, е да подчертаем кои страни действат „правилно“. Като под „правилно“ ние разбираме три неща – увеличаване на данъците за богатите хора и корпорациите; увеличаване на разходите за социално услуги, образование, здравеопазване и пенсии и третото нещо е – увеличаване на минималната работна заплата и спазването на трудовите права, особено на жените, защото в много държави това все още е огромен проблем.
Мисля, че ситуацията в Съединените щати е много лоша. Там се вижда много ясно нарастването на богатството на най-богатите. Те изобщо не са в челните места на класацията, защото данъците за богатите и за бизнеса са ниски, не се инвестира достатъчно в социални услуги, здравеопазване и образование и не са гарантирани правата на работещите“, каза Уолсън и даде за пример Южна Корея, където избраният през май миналата година президент веднага е увеличил минималната работна заплата и е въвел допълнително облагане за богатите.
„Най-тежка е ситуацията в Нигерия, защото те реално не дават никакви пари за образование и здравеопазване. 10 милиона деца в Нигерия не ходят на училище. Освен това хората там буквално нямат трудови права. Затова Нигерия наистина е в дъното на класацията. На върха, няма да се изненадате, е Дания. Не казвам, че тя е перфектна, със сигурност има неща, които трябва да се направят. Дания обаче се справя много добре по отношение на защита на правата на работещите хора и с облагането на богатите. Прави го по много честен начин“.
Именно върху това и проф. Кейси обръща внимание, когато преподава на студентите си темата с неравенството по света
„Няма едно решение, което може да се приложи навсякъде по света. Има множество различни инструменти, които трябва да бъдат използвани. Ако търсим някаква универсалност обаче, може да посочим като възможно решение – борба с избягването на данъчно облагане. Местата по света, които се считат за данъчен рай, трябва да променят политиката си. Държавите например могат да се обърнат към пазара на парникови емисии, за да намерят още пари. Също така – аз съм убеден, че трябва да се намири начин за повече инвестиции в образование. Комбинацията от тези мерки може да спомогне за преодоляването на огромната разлика между бедни и богати.
Но да се върнем към историята на семейство Рокфелер, които се занимават и с благотворителност. Още през 19-ти век много хора са смятали, че това се прави заради нечиста съвест. Други – вярват, че Джон Рокфелер е спял спокойно, а преди 20 години внукът му Дейвид казва.
„Ако правителството иска да се „отърве“ от определени дейности, някой трябва да се заеме с тях. Ако това е така, според мен бизнесът – т.е. частният сектор, който толкова време е настоявал за подобна промяна, трябва да поеме своята отговорност. За мен това означава, че бизнес лидерите и ръководителите на неправителствени организации не трябва да мислят само за собствения си успех, а и за обществото“.
Богатите правят точно това – възползват се от сферите, с които правителствата не искат да се занимават, но носят много пари, смята Кейси и подчертава, че биха били много по-полезни на света, ако внасят повече в държавната хазна, за да има възможност за повече разходи за образование и здравеопазване, отколкото ако представят колекциите си от великолепни произведения на изкуството с благотворителна цел.
„Световната банка се е заела много сериозно с въпроса за неравенството. Трябва да кажем, че вече са постигнати и много неща например намаляването на детската смъртност. Също така тя помага много за осигуряването на равен достъп до образование за момчетата и момичетата, което също е ключов аспект от преодоляването на неравенството в световен план“.
В индекса на „Оксфам“ тази година България е на 46-то място.
„България е в средата на индекса с изключение на един ключов показател, по който отива много назад. Става дума за данъчната система. В България има 10 % плосък данък за бизнеса и за хората. От 157 държави – по този показател вие попадате на 130 място, което е много зад останалите европейски държави. Знам, че в страните, където има постсоциалистически реформи, плоският данък е много разпространен. Ще дам пример с Латвия, която се отърва от това и въведе прогресивна скала. Ако имам препоръки към България, то това е да реформира данъчната си система. Няма как, ако учител или медицинска сестра плащат еднакъв процент от дохода си като данък, какъвто е и за мултимилионера, страната да се пребори с неравенството“, сподели Уолсън.