САЩ възстановяват в неделя санкциите си срещу петролната и газовата индустрия на Иран като пряко следствие от едностранното денонсиране на споразумението от 2015 г. за ядрената програма на Ислямската република. Със санкциите Доналд Тръмп цели да принуди Иран да прекрати намесата си в Сирия, Ирак и Йемен и да се откаже напълно от ядрени изследвания. САЩ разчита Саудитска Арабия, да има съществен принос в компенсирането на блокираните иранските доставки за световните пазари, които в момента възлизат на 1,5 млн. барела дневно. Отношенията на Вашингтон и Рияд обаче са поставени пред изпитание заради убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в Истанбул.
Хаккъ Йугур, възпитаник на университета в Техеран и заместник-директор на Центъра за ирански изследвания в Анкара, коментира за предаването „Събота 150″ по „Хоризонт“, че 4 ноември, когато санкциите влизат в сила, не е случайна дата:
„Тя носи исторически смисъл за Америка, защото отбелязва прекъсването на дипломатическите отношения с Иран след вземането на заложници в американското посолство в Техеран, което продължава 444 дни. Първите санкции вече влязоха в сила през август. Сега започва действието на други – по-мащабни, свързани с ограничаване на продажбите на петрол. Това определено ще постави икономиката на Иран пред сериозни изпитания. Икономиката е основата на всичко и рисковете идват ако тя не е стабилна. В Иран, делът на държавната икономика е много голям. Следователно, ако държавата бъде отслабена, работници, учители, държавни служители ще бъдат засегнати от това. Хора, които миналата година са получавали 300 долара, сега получават 100. Това бе и причината за уличните протести“.
Йугур посочи, че за момента в Иран има много недоволни, но няма организирана опозиция. Иран за момента е стабилен, но задълбочаване на икономическите проблеми ще доведе до разрастване на протестите в страната.
Турция поиска изключения от американските санкции, тъй като внася големи количества ирански петрол и природен газ. Хаккъ Йугур коментира:
„Турция не е единствената, която иска това. Япония, Индия, Южна Корея също. Ако обаче Съединените щати направят изключението, то санкциите ще загубят действието си. Ако обаче не се даде такова изключване, то тези страни ще претърпят сериозни загуби, а повечето от тях са американски съюзници като Япония и Южна Корея. Те и Турция са бедни на енергийни ресурси и затова ги внасят от Иран. Анкара вероятно ще получи изключение, но предстои да видим параметрите му“.
„Смятам, че накрая Иран ще устои. Ако се постигне голямо споразумение, то може да въздейства на външната му политика. Промяна обаче няма да настъпи без да има постигната договореност. Иран има важна роля по въпроса със Сирия, Ирак и Ливан и не би приел каквото и да е споразумение ако не получи това, което очаква“
В края на септември Върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини съобщи, че се работи върху създаване на система, наречена Средство за специални цели, предназначено да позволи продължаване на търговията между Европейския съюз и Иран и след влизането в сила на американските санкции. Чрез инструмента, в замяна на средствата, получени от петрола, закупен от европейски страни, Техеран ще може да закупува машини, оборудване и други стоки като се избягват транзакции в долари и съответно попадане под ударите на американските санкции.
Професор Йозден Зейнеп Октав от университета „Меденийет“ поясни за „Хоризонт“:
„Настоящата система за международни разплащания е доминирана изцяло от Съединените щати. Съществува борба дали плащанията да са в долари или в други валути. ЕС, Русия, Китай отправят предизвикателство към платежната система в долари и искат да създадат собствени системи. Мисля, че европейците имат нужда от още малко време за завършване на платежната си система“
Китай е най-големият потребител на петрол от Иран. Проф. Октав обаче отхвърля някои популярни анализи.
„Не мисля, че Китай ще предизвика Съединените щати само заради Иран. САЩ все още притежават военно и технологично превъзходство над другите играчи като Европейския съюз, Китай и Русия и това е много важно. Заради това Китай провежда неконфронтационна политика по отношение на Америка“.
Един от ключовите въпроси е дали санкциите ще променят иранската външна политика.
„Въпреки че Иран е средна сила, а САЩ са много по-мощни в икономическо, военно и политическо отношение, за режима в Техеран е от ключово значение да предизвикват Америка и Израел. Същевременно републиканците зад океана също са много доволни от тази иранска политика, тъй като така Техеран изпълнява ролята на враг, която те му отреждат“, смята Зейнеп Октав.
По повод международното положение на Саудитска Арабия след убийството на журналиста Джамал Хашоги той коментира:
„Саудитците помагат на Съединените щати като увеличават добива си на петрол и така поддържат цените ниски. Не мисля, че това убийство ще промени сега съществуващото положение“.
Преподавателят по международни отношения добавя, че при изненадващи ходове на администрацията на Тръмп нищо не може да се изключи, но въпреки това Рияд ще остане важен съюзник на Вашингтон. Саудитска Арабия преведе 100 милиона долара „за стабилизиране на Източна Сирия“, т.е. районите в близкоизточната страна, в които са разположени американските военни части. Важността на този ход на Рияд нараства и от факта, че американският президент Доналд Тръмп се ангажира да намали американските разходи в Близкия изток. Специалисти по американска политика анализират, че ниските цени на нефта са важни и заради предстоящите този месец избори за Конгрес и заради американския натиск и срещу страни като Русия и Венецуела.
Саудитската външна политика обаче не среща подкрепа в региона.
„Последната среща на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив се проведе през ноември 2017 г. Тогава емирът на Кувейт ас-Сабах каза, че е срамно, че шестте страни, членуващи в организацията, да се опитват да създадат съюз от 1982 г. насам. Последната среща трая само 2 часа. Преди това Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия обявиха, че те ще намерят друг алианс, различен от Съвета. На въпроса ми кувейтски колега в Принстън каза много ясно, че със Съвета е свършено, защото интересите на Саудитска Арабия, Емирствата и Бахрейн се различават от тези на другите страни в организацията. Малките членове се оплакват от противопоставянето на Иран и Саудитска Арабия и се чувстват застрашени от тази конфронтация. Казват, че търсят друг съюзник, който да балансира Рияд и Техеран, които се опитват да доминират района на Залива. Ако някой ме беше попитал през 2010 година дали Турция може да играе ролята на такъв съюзник, щях да кажа „да“, но понастоящем не мисля, че Анкара иска толкова много да играе тази роля. Турция иска да се концентрира върху собствените се проблеми и единственото нещо, което иска в региона е стабилност“, каза Зейнеп Октав.
