На 11 ноември Париж ще събере над 60 държавни и правителствени ръководители, които ще отбележат 100-годишнината от края на Първата световна война. Форумът ще бъде използван като възможност да бъдат направени усилия за решаване на някои съвременни потенциални конфликти и спорове.
Президентите на Съединените щати и на Русия – Доналд Тръмп и Владимир Путин ще преговарят за Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег. А президентите на Сърбия и на Косово – Александър Вучич и Хашим Тачи, ще бъдат подтикнати за пореден път да намерят начин да решат спора за Косово. Според главния редактор на най-големия вестник в Прищина – „Коха диторе“, натискът от някои сили това да стане чрез размяна на територии е огромен. Вместо обаче да предотврати бъдещ конфликт, това ще увеличи опасността от такъв, каза Агрон Байрами за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“:
„Явно доста отдавна вече говорят за това и мисля, че ще продължат. Особено защото тя (размяната б.р) е подкрепяна от няколко важни фигури на Запад, включително от шефа на дипломацията на Европейския съюз Федерика Могерини, която посредничи в диалога между Косово и Сърбия. Те вероятно дори ще направят крачка напред, тъй като обсъжданията по такава сделка текат и в момента. Предстои да се види дали ще обърнат внимание на многото критики, които идват не само от Косово и от региона, но също и от Европа и Съединените щати… Ако се погледне към историята на региона, ще се види, че конфликтите, които са се случвали тук, са били заради границите и заради територии, които са със спорна етническа принадлежност. Ако подготвяната сделка предвижда създаване на етнически чисти държави, това разбира се ще предизвика много други в региона да тръгнат в същата посока. Това е първата възможна последица. Нито Македония, нито Босна и Херцеговина ще останат мирни! Всички страни в региона са с многоетническо население и някои от малцинствата ще се запитат защо трябва да приемат, че трябва да продължават да са част от дадена държава, ако няма проблем да се променят границите, както правят Косово и Сърбия. Това може да създаде много, много проблеми в региона. Няма как да се постигнат етнически чисти държави чрез промяна на границите на Косово. Защото много сърби ще останат в косовската част и много албанци от Прешевската долина ще останат в сръбската. И ще се стигне до ситуация, в която тези хора ще бъдат принудени да напуснат домовете си – размяната на територии ще се разрасне и до размяна на население, а това, според мен, би било трагично и неприемливо. Случвало се е много пъти на Балканите. Случи се и в Косово през 1999-а. Това винаги е носело трагедии и конфликт на хората тук.
В края на краищата, такава сделка не би била решение на проблема, а само би променила динамиката му. Вероятно би сложила край на т.нар. „замразен конфликт“, но няма да го прекрати, а даже ще го задълбочи и ще зарази с него съседните държави“.
Някои гласове в САЩ определят подобно решение като „мирно етническо прочистване“, но против него има много аргументи против това. В Косово всички парламентарни партии са против, а само президентът Тачи подкрепя идеята, коментира журналистът.
„Дори да бъде постигнато такова споразумение, то ще трябва да бъде ратифицирано от парламента, а шансът това да стане е нулев. От друга страна не съм сигурен дали и сърбите биха одобрили такава сделка. А и президентът на Сърбия и без това даде да се разбере, че те няма да признаят независимо Косово, дори ако се постигне споразумение. Въпросът тогава е защо Косово трябва да поема толкова ужасен риск! Освен това няма гаранции – нищо няма на масата за преговори в Брюксел, което може да ни гарантира, че след такава сделка петте еврочленки, които не ни признават, ще го направят, а Русия и Китай няма да наложат вето на членството на Косово в ООН.
На онези на Запад, на които идеята им се струва добра, включително на Франция и дори на част от американската администрация, изглежда регионът ни вече им е досаден. Изглежда са готови да обявят, че са постигнали успех, дори ако след това той избухне, защото светът вече не е същият. Отминаха времената на Бил Клинтън, на Тони Блеър, на силния Европейски съюз. За съюза сега е време на много вътрешни предизвикателства и проблеми“.
Проблемът между Сърбия и Косово вече е разрешен с плана „Ахтисаари“, който е инкорпориран в конституцията на Косово, убеден е журналистът.
„С него се дават гаранции на сръбското малцинство и като общество, и като отделни личности. Проблемът е, че Сърбия не иска да погледне на Косово като на държава. Тях не ги интересуват народите, а териториите. Искат да си запазят Косово като част от Сърбия. Преговорите за границите са точно за територии. Но решение можем да намерим, само ако преговаряме за народите. Ако говорим за качеството им на живот и за правата, които трябва да имат. В края на краищата, ако всички ще влизаме в Европейския съюз, границите не би трябвало да имат значение. Антиевропейско би било да се опитваме да направим страните си моноетнически, защото идеята на Европа е обединяването на много различни народи в едно голямо семейство. И ако не можем да живеем заедно в собствените си малки страни, тогава как бихме могли да станем част от това голямо семейство с толкова много етноси в него!