В сериозен риск от бедност живее близо 30% от населението у нас. Или около 2 милиона души, което е близо пет пъти повече от средния процент за Европа.
Според националната статистика в най-тежки лишения живеят възрастните хора над 65 години, както и младежите до 17 години.
Статистиката винаги има и лице, и име, и история.
„След 23 години трудов стаж, като 18 години втора категория, държавата ми даде 241 лева пенсия – жалки, мизерни. Станах г-н Никой”, разказва Стоян Рабаджийски.
Докато статистиката казва за Стоян, че живее в лишения, той може и да ни ги покаже. Къща без телевизор, пералня и дори баня. С празен хладилник, но пък с купища лекарства – защото това, което не пише в статистиката, казва Стоян, е, че с грижите идват болежките.
„Отидох на контролен преглед заради бронхит. Лекарката ме извика и каза: „Стояне, ще ти кажа нещо, няма да се страхуваш! Имаш рак на белия дроб с метастази””. Една седмица не можах да спя, после си викам: „Ще моля Бог да отложи смъртта, ако може””, разказва Стоян.
Животът надделява. Но срещу 800 лева на месец за лекарства, платени с пенсия от малко над 200.
„Попадам на добри хора, може би Бог ми ги праща. И понякога са състрадателни и ми помагат. Но има моменти, просто не става, разбирате ли и прекъсвам лечението. Има някои хора, понякога ти хвърлят някой лев и после си правят шоу, викат: „Нали ти помогнах?“. Тогава много боли”, разказва Стоян Рабаджийски.
Има нужда от помощ, но не моли за нея.
„Не да живея нормално, а за да мога да поживея още малко”, заявява Стоян.
Защото, за да молиш, трябва да очакваш промяна, а по думите на Стоян той е спрял да я чака много отдавна.
„Хората по селата са оставени на произвола на съдбата, на доизживяване. Аз искам да живея, но съм обречен, отписан от държавата”, смята Стоян.
Статистиката е в село Елшица и навсякъде около него. Статистиката започва с цифрите и завършва с истории като тази на Стоян.
Ако искате да помогнете на Стоян, може да го направите по банков път:
BG74BPBI79304030143702
Стоян Пенков Рабаджийски