С влизането на Сърбия в ЕС той ще стане по-силен, каза премиерът Бойко Борисов на четиристранната среща на високо равнище между България, Гърция, Румъния и Сърбия с участието на израелския премиер Бенямин Нетаняху:
„Да повдигнем нивото на свързаност – и енергийно, и инфраструктурно, дигитално, и нашата политика никога не е била насочена срещу трети страни, точно обратното. Считаме, че с влизането на Сърбия в ЕС, ЕС ще стане по-силен, така че нашата четворка има за цел не само да укрепва ЕС, а и да го прави по-силен. Това, че сме поканили скъп гост, дава възможност на колегите в двустранните срещи да си говорят и за инвестиции, и за всичко, което ги касае тях. Мисля, че идеята в Белград колегата Вучич да покани канцлера на Австрия Курц също е доста добра, защото това дава възможност с една среща да се направят, виждате, доста повече срещи“.
Според Борисов енергийната диверсификация е от съществено значение:
„Що се касае до енергийната сигурност, приели сме всички, че диверсификацията е от съществено значение. Неслучайно ние кръстихме нашия хъб или газово-разпределителен център „Балкан“, защото думата Балкани е обобщаваща за всички. Тя е такава, че прави Гърция еднакво важна с България и потоците, за които говори Алексис (Ципрас), израелският премиер, през Александруполис за газовия хъб, могат да отидат на север, могат да отидат на запад. Неслучайно ние казваме за този газов хъб, че ще идва и руски газ, и от българските и румънски находища в Черно море, втечнен газ от Александруполис и когато стане – и другия подводен газов коридор. Това добре ли е за икономиките на всичките тези страни – добре е, защото на практика ще имаме избор да купим най-евтиния газ и конкуренцията ще намалява цените, няма да ги вдига. Така че нашият газов хъб, виждате директната връзка за Сърбия, Унгария, Австрия или от Гърция на север. Така че мисля в случая да обединяваме усилията си, а нищо не ни разделя. То е еднакво изгодно за всички страни, които са тук“.
Българският премиер говори за инфраструктурната свързаност:
„Второто, за което искаме с Алексис (Ципрас) да подпишем декларация, защото искаме първо парламентите да се съгласят, на двете страни, с това, което предлагаме. Просто за да си представите, ето ни Балканите, а ето това тук е Александруполис, а ето това вече е готовите магистрали „Тракия“ и „Марица“. Една отсечка от 120-130 километра, магистрална, връзва във всички посоки Александруполис с България, Румъния, на север до Белград, Скопие, Тирана и Истанбул. Изградени инфраструктурни проекти. Сегашното трасе на жп линията между Александруполис и Бургас можем да я модернизираме. Защо не България да има един кей на Александруполис, един кей на Солун, а съответно гърците – на Бургас, Варна и Лом или Русе? Така че даваме един пръстен и аз мога да уверя колегата Вучич, че магистралата София – Белград на 90% е готова, чакам да излязат археолозите от последните 90 километра. Но на практика Белград – Истанбул няма светофар. Солун – София – също, остава ни Кресненското дефиле. В огромната част „Струма“ е готова. И виждате картата как е Гърция така, продълговата, от Александруполис всъщност Егейско и Черно море получават пряка връзка, нашите пристанища, ето я Дунава, до Германия“.
Борисов каза още:
„И оттук минаваме вече на това колко ни е важно румънското председателство, защото именно Черноморската и Дунавската стратегия могат много силно да залегнат и да сложим на вниманието не само Западните Балкани, а и Черноморската и Дунавската стратегия, Огромна възможност ни дава този процес.
С колегата Нетаняху снощи говорихме и аз мисля, че предложението на Ципрас заслужава да го обсъдим и така както България и Италия бяха домакини на Световното по волейбол, да кандидатстваме 2030 година четири-пет държави – Сърбия, Гърция, Румъния, България, за Световното първенство по футбол, а и за други такива прояви.
Положихме много усилия с Алексис (Ципрас) и в договора между България и бившата югославска република Македония да подпишем за добросъседство, който даде възможност вече след това пък те да седнат да говорят за името. Така че това, което сме направили, пак не е срещу трети страни, а точно обратното.
