Всичко това се е случило преди около 10 млрд. години. Именно този сблъсък е изпълнил вътрешното хало на Млечния път (подобната на купол структура, намираща се под и над галактическата равнина) почти изцяло със звезди и е увеличил дебелината на галактическия диск.
Халото на Млечния път се различава от това на останалите спирални галактики. В сравнение с други места, звездите тук са значително по-бедни на тежки метали. Това означава, че те са наистина стари, тъй като металите се появяват из Вселената след смъртта на техните създатели – т.е. на първото поколение звезди.
Доскоро астрономите предполагаха, че няколко малки сблъсъка, настъпили отдавна (преди цели 10 млрд. години; за справка – Вселената е на 13,8 млрд.), са изпълнили халото на Млечния път със звезди. Благодарение на данни, събрани от телескопа „Гая“ обаче (той наблюдава цялата ни галактика и регистрира всеки ден данните за 50 милиона звезди) учените успяха да направят много по-детайлни наблюдения над звездите във вътрешното хало. Оказва се, че голяма част от тези обекти са дошли от един-единствен източник. А именно – друга галактика. Астрономите я кръщават Енцелад и във видеото по-долу можете да видите симулация на сблъсъка й с Млечния път.
„Движението на звездите във вътрешната част на Млечния път (според данни на „Гая“) разкри наличието на една гигантска кинематична структура. Когато проучихме химическия състав на звездите в нея, открихме една ясно изразена химическа формула. Това може да се случи единствено при условие, че звездите са родени в една и съща система (и отвъд Млечния път) – коментира астрономът Амина Хелми от Гронингенския университет в Нидерландия пред Science Alert. – Възможно е да съществуват и други обекти, които да допринасят за халото, но нито един от тях не е толкова голям, колкото този. Той наистина доминира вътрешното хало.“
Доказателствата за въпросния древен сблсъсък помогна на астрономите да разплетат и една дългогодишна мистерия, а именно – тази за дебелия диск на Млечния път. Това е характеристика, която се среща при някои спирални галактики. Астрономите не знаят как точно се е получила. В случая с Млечния път галактическият диск може да бъде разделен на две ясно открояващи се части. Тънката е на около 400 светлинни години и съдържа газ, прах и звезди, както, а дебелата се разпростира на 1000 светлинни години и е пълна със звезди на възраст над 10 млрд. години (подобно на тези във вътрешното хало).
Моделите на екипа показват, че най-вероятно сблсъсък между Млечния път и сателитна галактика джудже с размера на Малкия Магеланов облак е изпълнил халото със звезди и е нагрял вече съществуващия тънък диск. Това е довело до разширяването му и образуването на нов, по-дебел.
„Следващата ни цел е да опишем по-детйално характеристиките на галактиката Енцелад и прото Млечния път.“, коментира Хелми. Сега, когато астрономите знаят как да разделят тези два космически обекта, начинанието им би трябвало да бъде значително по-лесно.