Хайфенският кинофестивал е започнал преди 34 години и е първият в Израел. Наградите от него се смятат за „Израелските „Оскари“ и са най-престижните в страната. За много от местните продукции, това е старт към световните кинофестивали във Венеция и Берлин. На него се определя и номинацията за участие на израелски претендент в надпреварата за американския „Оскар“ за чуждоезичен филм. Хайфа е уникално място в Еврейската държава, където толерантността към вярата, етническата принадлежност и всякакви други различия се поощряват. Това е единственият град в страната, където и в събота има градски транспорт – пробив, какъвто е немислим в Ерусалим, а дори и в иначе свободолюбивия Тел Авив. Затова е логично, че акцентът на Хайфенския фестивал е върху ангажираното и социално кино. От 20 години фестивалът е международен. В него всяка година участват и български филми или поне копродукции с българско участие. И тази година не направи изключение. Този път „българска следа“ открихме в турския филм „Съобщението“ и в един от наградените – румънският „Не ме интересува, ако влезем в историята като варвари“. Прочутият продуцент Рики Шелах, председател на журито за израелски филми, е от български произход. Ето какво разказа той за творческите си планове за филми, свързани по тематика с живота на българската общност в Израел и впечатленията му общо от израелското кино и представените в конкурсната програма творби.