„Художникът Васил Горанов е едно щастливо изключение, защото има дарбата да почувства Историята и да пресъздаде талантливо нейните ключови събития и прославени герои, добавяйки към сътвореното с буквите и майсторските изяви на четката“. Тези думи принадлежат на българския историк акад. Георги Марков. А основната причина, поради която Васил Горанов започва да рисува исторически картини, е разговор с група деца преди 10 години. Тогава художникът решава да ги попита, знаят ли кой е Васил Иванов Кунчев, както е рожденото име на националния герой Васил Левски. Девет от десет деца не успяват да отговорят. Същото недоумение и неразбиране буди споменаването на други известни личности от Българското възраждане, като Захари Стоянов и Христо Ботев.
Това, всъщност, беше преломният момент – разказва Васил Горанов. – Тогава разбрах, че аудиторията и публиката в България имат нужда да намерят своите ориентири. Ние имаме славна история, имаме велики личности в нея и тя трябва да бъде преоткрита по нов начин, нагласена за окото и слуха на съвременния човек. За всички е ясно, че светът се променя. И аз реших да запаметя в картини, в големи живописни платна великите и славни моменти от многовековната българската история, най-вече за да създадат самочувствие на българите.
Картините на художника в стил исторически романтизъм са включени в учебници по история, красят календари и корици на научни трудове. Това ли е начинът картините на съвременните художници да стигнат до децата и до по-широката публика?
Когато бях дете, за мен това беше историята –едно е да четеш и да запаметяваш анализите на историците в учебниците, друго е да видиш една картина – цветна и триизмерна, за да се пренесеш в реалното време, в реалната епоха – спомня си Васил Горанов. – И една от целите на тези картини е точно такава – да стигнат по-близо до съвременния човек, който няма много време да чете и да анализира дълги големи исторически писания и романи. Аудиторията в днешно време е много интелигентна и много взискателна, и човек наистина трябва да бъде много коректен и искрен, ако иска публиката да му отвърне със същото.
Рисуването на впечатляващите със своята реалистичност и детайлност платна всъщност е резултат от труда на много хора. Васил Горанов работи с художници, които правят възстановки на картините, като години наред са се ровили из архиви и археологически разкопки, за да са наясно с костюмите, въоръженията и начина, по който са изглеждали хората по онова време. Използва също така стари гравюри и най-различни рисунки, останали от Средновековието.
На тази база изграждам и съвременните образи – обяснява художникът. – Освен че тези картини трябва да носят самочувствие и настроение на съвременния човек, те трябва да са и достоверни. Защото рисуването на българската история е сериозна отговорност. Ние не бива да подвеждаме никого и всичко трябва да бъде максимално автентично, доколкото е възможно.
Защо днес няма будители, поне не в смисъла, който влагаме в тази дума?
Защото времето е друго – отговоря Васил Горанов. – Времената, в които са живели и Ботев, и Левски, и големите личности на България, са били съвсем различни. Представете си свят без радио, без телевизия, свят, в който книгата на поезията или разказа са били прозорчето към света. Тогава може би ролята на будителите е била още по-трудна. Днес ни заливат с информация и всеки трябва сам да реши на какво да вярва. Българите са прекрасен, интелигентен народ, който е запазил името на страната си толкова години. Просто минаваме през един период, в който днес сме, може би, леко пообъркани, може би не сме достатъчно обединени, за да продължим нататък, но историята е показала, че ние ще намерим верния път, ще се съберем отново заедно и ще стигнем там, накъдето сме тръгнали. Българите трябва със самочувствие да търсят своето място в Европа и в света. Ние знаем как да оцелеем и да се преборим с предизвикателствата на времето, в което живеем.
Изкуството винаги е било тази част от света, която балансира между материалното и духовното. То е нещото, което създава нови светове и което дава възможност на хората да мислят и да се развиват в правилната посока. А историята винаги оживява в картините на големите художници.
Снимки: личен архив