Казват, че след дълъг престой там той се връща в България със заличена част от паметта. Майката му – Мария, наскоро бе обявена от Комисията по досиетата като Роза – съдържателка на явочна квартира на Държавна сигурност.
Банев среща по пътя си и подходящите жени. Първата съпруга на Николай – Красимира, е дъщеря на заводски директор от Харманли. Бъдещият приватизатор тогава се подвизава като ресторантски музикант и така се срещат. Женят се и той става стругар в завода на тъста си. Разбира се, издигат го и на ръководен пост в комсомола и дори записва българска филология в Пловдив,. Красимира е и Банев са разведени от много години, но миналата седмица ченгетата преравят и нейния фризьорски салон, който се намира на бул. „Витоша“, недалеч от Южния парк в столицата. Там не е намерено нищо. Прокуратурата откри всички ценни документи за далаверите на бизнесмена в резиденцията му в „Бояна“, оставени там само защото се е чувствал недосегаем.
Но да се върнем към бурните връзки на Банев. Красимира е зарязана заради Дочка – комсомолска активистка от Ямбол. Пътищата на двамата се пресичат в Централния комитет на ДКМС. Там Дочка, която се изживява и като поетеса, е шефка в пионерската организация „Септемврийче“. Любовната й афера с Банев става известна на началството и двамата са изправени пред другарски съд, понеже имат семейства и деца.
Николай Банев и Дочка
Гонят ги от комсомола като морално разложени. Заживяват под наем в гарсониера, при доста мизерни условия, а Банев се хваща като такси на Централна гара. Идват обаче промените и за Дочка, а покрай нея и за Банев се сещат бившите им шефове от комсомола.
През 1991 година чрез Дочка бъдещият приватизатор получава протекциите на ген. Тодор Бояджиев, бивш служител на Първо главно управление на ДС. Ямболската съпруга винаги е била приемана доста по-сериозно от Николай и благодарение на нея той се оказва сред хора като Станка Шопова, Янаки Стоилов, Атанас Мерджанов, Красимир Премянов.
Големите му покровители обаче са двама бивши министри от времето на Тодор Живков – шефът на финансите Белчо Белчев и Георги Панков, който оглавяваше химията по времето на соца. Белчо Белчев се счита за откривателя на Банев. Георги Панков приживе присъства директно в директорския борд на „АКБ Форес“, за да го контролира изкъсо. Преценено е, че синът на активния борец от Хасково става бизнесмен на прехода, понеже е склонен към зависимости – хазарт, психотропни стимуланти и най-вече жени.
Когато Николай се впуска в големия бизнес, възрастният му баща Йордан Банев бил много възмутен и притеснен, припомнят си очевидци.
„Аз се борих срещу капитализма – казвал той, – а синът ми сега го възражда.“
За разлика от бащата, който според запознати е възпитан и скромен човек, майката Мария била в луд възторг от възхода на сина си. По-късно тя става управителка на някои от приватизираните от Николай фирми, въпреки че дотогава е ръководила само културата в Хасково, и успешно ги довежда до разруха.
Назначеният за червен милионер Банев и тогавашната му жена Дочка бързо започват да умножават богатствата си и да правят шефове на приватизираните от тях предприятия свои роднини, съседи, близки и познати, въпреки че нямат нито знания, нито опит. Преглед на образователния им ценз показва, че повечето от тях са филолози, завършили в Пловдив, където е учил и самият Банев, или в Шумен. Има и няколко математици, дори един-двама икономисти и юристи.
Приятелка на Дочка, която е учителка по литература, е чучната за шеф на финансова къща, без да има елементарни познания по икономика. След смъртта на Дочка, когато редом до Банев застава Евгения, приватизираните заводи започват още по-бързо да затъват един по един, а оборудването им се реже за скрап или се продава в чужбина, ако е запазено и му се намери пазар.
Евгения и Николай Баневи
Парите от това разграбване влизат в две европейски банки, а сметките се управляват от офшорни компании.