Малкият Магеланов облак се намира на 200 хиляди светлинни години от Земята. Диаметърът му е 7 хиляди светлинни години, т.е. над 10 пъти по-малък е от този на Млечния път. Малкият Магеланов облак е гравитационно свързан с Големия Магеланов облак и е съединен с него посредством възникнал вследствие на приливни сили „мост“ от междузвезден газ.
В галактиката джудже има много от т.нар. рентгенови двойни звезди – двойни звезди, които са ярки в рентгеновия диапазон на спектъра, и масивни звезди.
Учените наблюдавали Малкия Магеланов облак с помощта на австралийския радиоинтерферометър АСКАП (ASKAP – Australian Square Kilometre Array Pathfinder). Било преценено количеството на напускащия галактиката атомен водород – основната необходима за звездообразуването съставка. Изтичането на студен газ е от централна област, където все още се раждат звезди. Така Малкият Магеланов облак бавно умира вследствие на постепенна загуба на нужната за звездообразуването енергия.