„Още не съм загубила вярата в доброто на хората и това е едно от нещата, които ме карат да продължавам да творя и да дарявам красота и радост“. Думите са на Мария Гергова, която претворява шевици… върху стъкло. „Творя, откакто се помня“ е изписано върху визитната ѝ картичка.
Занимава се с реклама повече от 20 години – през деня. През нощта – в тишината на първите часове и в уюта на дома си, създава пъстър свят върху стъклото. Изненадва я интереса към това, което за себе си определя като хоби и заряд за душата – „защото в днешно време всичко е толкова забързано, всеки гледа нещо по-лесно, по-бързо, не обръща внимание на детайла“. А детайлите Мария изписва върху съдове от стъкло без претенцията да познава с научна точност тази традиционна за българската носия украса. Затова все още пита и се учи. Така мотиви от миналото оживяват върху чаши, бутилки и буркани като естествено продължение на емоционалната ѝ натура. Това, че прави нещо българско, стойностно и автентично, което хората харесват и търсят, е достатъчна причина за Мария да не спира.
Залага изцяло на моделите, оставени в наследство и съхранени от пазители на шевицата, с които често общува. Никога не изобразява авторски мотиви. Първите стъпки в това занимание Мария Гергова прави с амбалажни буркани, върху които рисува с витражни бои. Така се получили красиви фенери. „И други неща съм рисувала върху стъклото, но шевицата носи друг заряд – нещо, което е било предавано от поколения българи, имаш възможност да му вдъхнеш нов живот и да бъде в ежедневието ти“.
Да претворяваш шевици върху стъкло е по-лесно, отколкото на пръв поглед изглежда, просто трябват търпение и рутина, казва Мария Гергова. На това се опитва да научи и участниците в уроците ѝ по стъклопис в „Багра арт студио“ в София. Споделя, че колкото повече рисува, толкова повече търси по-сложни мотиви. „Много харесвам русенските мотиви – много странна и цветна комбинация има в оранжево-синьото като цветова гама, много са колоритни“, допълва Мария. Работи с идеята всеки да получи нещо уникално, с конкретен мотив, който му е харесал или който е ценен в семейството, за да се съхрани във времето.
Случвало се е неин изрисуван съд да изглежда съвсем нереално и човекът отсреща – невярващ на очите си, да го оглежда от няколко страни и дори да прокарва пръст по повърхността, за да се увери, че е истински. Затова и в подобни съдове напитките са колоритни като шевиците, дълбоки като традициите и силни като наследството.
Мария Гергова не спира да се провокира и преоткрива. Вярва, че „има хора, които носят положителния заряд в себе си и няма как да ги подминеш“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
