„Ние сме Иван и Димитър. Пишем кратко, защото и с малко думи можеш да кажеш достатъчно. Пишем за хубавото и за лошото. Пишем за нещата, които ни натъжават, за онези, които ни радват, и за тези, ежедневните. Пишем, защото ни четете“.
Това са петте изречения, които описват 5 изречения, зад които стоят две момчета – Иван Тотев и Димитър Стефанов.
Фонът е „Нощен Хоризонт“.
Играта на думи, малко думи, които разказват много и различни случки, е кодирано както в ежедневието на двамата, така и в паралелното им занимание. Димитър и Иван са копирайтъри, които измислят света на рекламата, а във фейсбук и инстаграм публикуват своите текстове под името 5 изречения – „това са истории, които ти дават, казват ти нещо, а понякога всичко“.
Работата среща Иван и Димитър преди години, а общото им желание да пишат кратки неща, които да казват много и да звучат като нещо голямо, продължава да свързва пътищата им и до днес:
„Обичаме да четем кратко. Допада ни изкуството да кажеш много неща с малко думи“.
Всеки от двамата пише своите текстове отделно. След това сядат заедно и решават кое да бъде публикувано в интернет.
Иван е изобилен в писането, затова след това се налага да редактира, за да редуцира думите до нужния формат;
Димитър пише нещо, не го чете известно време, а когато трябва да се реши дали то да бъде пуснато в мрежата, тогава го прочита отново и го преправя, ако се налага.
Иван за Димитър – стилистично е по-добър от мен;
Иван за себе си – редактирам повече, търся перфектния текст.
„Работата ни е научила да работим със срокове и цели, това го прехвърляме и върху писането на проза. Нямаме магическа рецепта“.
За Димитър афинитетът към писането датира отдавна, докато при Иван той се отключва на по-късен етап, защото го има и този момент – „човек генерално се лута доста в живота си, докато намери нещата, които са си негови“.
„Хубавото на това да пишеш е, че можеш да гледаш света през очите на много различни герои, не е задължително те да бъдат вдъхновени от твоите лични преживявания. Това ти действа като филтър, който те пречиства от преживявания, от наслоявания в теб“.
При Иван и Димитър текстовете са хем конкретни, хем подлежат на интерпретация, показват малка част от ситуация, от герой, а останалото слушателят/читателят да запълни, да реши какъв ще е пълнежът.
А слушателите/читателите стават все повече – и на литературните четения, и във фейсбук. „Да срещнеш човек, на когото си повлиял с написаното и то е останало в него – това генерално е изключително и неописуемо.
„Само заради толкова малки неща си заслужава да пишеш“.
И в целия този път – от листа до читателите, Иван се предпазва от това да се закачи за конкретно вярване, ценност или принцип, „защото е много подвеждащо и в някакъв момент може да те излъже, да те закове на място, на което не искаш да бъдеш закован; по-скоро се опитвам да се движа постоянно“.
И в целия този път – от листа до читателите, Димитър не открива разлика в основните неща, в които винаги е вярвал. „Е, с годините си променяш по-твърдите възгледи, те поомекват малко, но не и дотам, че да ги смениш по такъв начин, че да ги обърнеш на 180 градуса“.
„Да показваш върха на айсберга, останалото отдолу да остане за хората, те да го открият сами“.
Това е схващането на Ърнест Хемингуей за писането. Димитър и Иван го споделят напълно, защото „ако приемем, че литературата е пъзел, ние се опитваме да сложим по едно парченце и хората да си подреждат останалата част“.
Литературни примери и двамата имат за себе си – Димитър обича у Артър Кларк това, че казва малко неща, споделя грандиозни идеи с малко думи. Иван се възхищава от Харуки Мураками и Кърт Вонегът. Защото в крайна сметка „оказва влияние всичко, което четем“.
