От началото на демократичните промени у нас България има петима законно избрани президенти. Една от особеностите на Конституцията ни е, че президентът се избира от всички граждани, а в същото време властта му е по-скоро церемониална.
Сигурно в един момент на избрания това започва да му звучи несправедливо. Затова периодически посоченият от суверена държавен глава топва крака в басейна, наречен „Дайте да разширим президентските правомощия“, и размърдва пръсти, за да провери как ще се приемат трептенията, предизвикани от действията му. Досега не са се приемали добре, но това, естествено, не е закон, издялан върху камък – настроенията се променят понякога.
Друго се питам. Дали някой от президентите, опипвали почвата за президентска република, са се запитвали дали щяха изобщо да бъдат избрани, ако въпросът пред суверена беше формулиран така: „Кой да управлява страната?“. Защото сега на всички ни е ясно – на всеки пет години гласуваме за фигура, която „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения“. Изискванията на суверена по този въпрос са едни.
По въпроса за управлението – различни. Разбира се, винаги се намира някой недопрочел, който чака на президента да му вдигне пенсията или да разследва кемтрейлса. Но мнозинството български граждани са наясно на кого каква роля отреждат. Та като стане дума как българската политическа класа се е провалила и затова отнякъде е готов да се спусне спасител, чиито сътрудници са прочели книгата „Защо нациите се провалят“…