Във Варшава през новата седмица ще се състоят германо-полски междуправителствени консултации по тази тема.
Полският лидер по случай 75-годишнината от въстанието в нацисткия концлагер Собибор изтъкна героичната постъпка на затворниците, които на 14 октомври 1943 г. се вдигат на щурм и 300 души успяват да избягат на свобода.
Полша иска да бъде преразгледана сумата на репарациите, които трябва да получи от Германия. Сумата, която беше заявена по-рано от Варшава бе 850 милиарда долара, но сега може да се промени.
БЛИЦ припомня, че тази година в навечерието на 9 май бе световната премиера на новият руски филм „Собибор“, която наистина е уникален, понеже в съветското и в руското кино досега не е показвана така ярко и смразяващо съдбата на евреите в нацистките концлагери през Втората световна война. Премиерата на филма бе едновременно в Ню Йорк, в Париж, Варшава, Москва, а в Берлин и в София навръх Деня на Победата. От 17 май „Собибор“ тръгна и по екраните у нас. Ето какво написа тогава в Велиана Христова в рецензия в pogled.info по повод премиерата на филма:
„Когато се говори за ужасите на Дахау, Аусшвиц, Требинка, рядко някой споменава и името на лагера „Собибор“. А този концлагер е действал от 15 май 1942 до 15 октомври 1943 г., бил е на територията на Полша и в него са убити около 250 хиляди евреи, доставени от цяла Европа. Най-известен е с единственото успяло въстание в нацистките лагери на смъртта, оглавено от пленения съветски офицер Александър Печорски, прехвърлен там от лагер в Минск.
Филмът „Собибор“ е интересен и с това, че е режисьорски дебют на актьора Константин Хабенски, народен артист на Руската федерация, известен у нас най-вече с ролята на Лукашин-младши в „Ирония на съдбата“, но изиграл значими роли и в картините „Ночной дозор“, „Дневной дозор“, „Свои“, „Адмирал“, „Особено опасен“ и др.
В „Собибор“ той е в главната роля на Печорски, но налага много интересно виждане върху драматургията на филма, който е игрален, но създава усещането за документална възстановка на онова, което се случва в делниците на лагерниците евреи, на зверствата там от немски и украински офицери, както и в деня на бунта и бягството на 400 затворници, успели да избият 11 от офицерите мъчители, един остава жив.
След октомври 1943 г. „Собибор“ е закрит, ямите с трупове са залети с бетон, лагерът е заличен напълно, открит е много по-късно при изкопни работи и всички възстановки са по свидетелствата на лагерници, останали живи след войната. Впрочем, реалният Печорски умира през 1990 г., а единственият останал жив немски офицер от „Собибор“ – началникът на лагера, есесовецът Карл Френцел, заловен във Франкфурт чак през 1962 г., осъден е за зверствата си доживот и живее до 1996 г.
За разлика от холивудския филм за „Собибор“ (1987 г.) дебютната работа на Хабенски показва не само подготовката на въстанието и „атракциите“ на бягството, но и основно – реалните жестокости в лагера, изпратените направо от влака в газовите камери жени, вярващи, че „ще вземат душ“, чудовищните мъчения и зверства в лагера, разстрелите, с които се „развличат“ офицерите.
Филмът показва и драмата на част от евреите, които издават или пребиват заговорниците, които готвят бунт, защото знаят, че за всеки опит за бягство се наказват всички. Или докараните с пореден влак мъртви затворници от съседен лагер да бъдат изличени в пещите на „Собибор“.
Кадър от руския игрален филм „Собибор“ на Константин Хабенски
Малко са традиционните за зрелищните филми кървища, затова ужасяват повече, но болката на хората е почти осезаема и за зрителите, които изтръпват с всеки изстрел в главата на поредната невинна жертва, с всеки удар с гумен камшик по оголеното тяло на нарочения за моментна „забава“ нещастник ювелир, с вакханалията на пияните офицери в една бясна сцена на „езда“ с евреи вместо коне, по които плющят нагайките и камшиците на натаралянканите изверги.
Затова стават реална емоция у зрителя и отчаянието на младия златар Шломо, загубил в пещите на лагера родителите и сестричката си, че е способен да убие; и сълзите на малкото полско еврейче, наело се да примами есесовците при бунтарите. И разбира се, заключителният кадър с бягащия през полето Шломо – към свободата, но и към горчивото послевкусие на травмите от нацизма, оставащи в душите и днес.
Около 100 души от бегълците са застреляни с картечници от вишките при самото бягство, други са заловени по-късно и също са разстреляни, около 150 са предадени от местното население на нацистите. Може би тези последни титри във филма може да обяснят реакциите на зрителите при премиерите в различните държави – бурни овации в Ню Йорк, пълно мълчание в Полша.“