Сякаш съм предприел дълго, красиво пътешествие, което ми се иска никога да не свършва – това са думи на датчанина Симон Льонбах, отправени с признателност към учителя му – прочутия кавалджия Стоян Величков. Случайно попаднал запис от плоча на именития музикант спечелва сърцето на датчанина, който чувства страната ни като втора родина. Така българският кавал става за Симон Льонбах извор на непрестанно вдъхновение и пътеводна звезда в живота.
За себе си, за българското си началото в музикантско си посвещение, той разказва на нашия език:
От много години се занимавам с българския език, българската култура и музика. Всичко започна през 1982 г., когато бях във Велико Търново на летен семинар да уча българска филология. По това време бях запален по фолклора на латинските народи. По време на семинара имахме уроци по традиционна култура и музика и тогава чух една бавна мелодия на кавал, от която „полудях“от възторг. Реших, че трябва обезателно да свиря на този инструмент, който извайва художествени украшения и има невероятен звук. Отидох в магазин и си купих кавал, но не толкова качествен. Познавах класическата флейта, южноамериканските флейти, ама не бях видял как се надува кавалът. Две години по-късно имах голям късмет. В София се запознах с най-големия кавалджия на всички времена – Стоян Величков. Свързах се с него, а той ме посрещна много мило и ми даде много кураж да продължа. Започнахме с чудната мелодия „Любила Сафета“, в която бях влюбен от плочата. След още две години работихме сериозно цели 2 месеца и бе поставена базата на моята кавалджийска техника. Имам кавалите на Стоян и това за мен е огромна ценност.
Стоян Величков свири „Лявата“ – запис на Симон, снимал ръцете на майстора
През 1992 г. се свързах с една датска група „Балкантранзит“, запалих ги да свирят българска народна музика. За нас тя е странна, трудно се възприема, защото не ни е в кръвта, но започнахме да създаваме мелодии върху неравноделни ритми. Току що завърших мелодии по песента „Седи Донка“ , която е в размер 7 + 7 + 11 – така че хич не е лесен, но пък е много хубав. И моята дъщеря харесва българската музика. Имах честта да работя с народните певци Янка Рупкина, Манол Михайлов. През 2006 г. издадохме диск с техни изпълнения. Там има една бавна песен на Янка „Сворнах стадо“ по текст на Пейо Яворов. Тъй като Янка не винаги може да е с нас в Дания, моята дъщеря Лаура (която се занимава със съвсем друг вид музика) я пее по концерти, а публиката остава възхитена. От самото начало аз се влюбих в България, българите, музиката. За мен това е един език, който ме обогатява, дава ми емоции и е част от живота ми. Когато идвам тук, се чувствам сякаш съм вкъщи.
Лаура пее „Сворнах стадо“
Симон Льонбах разказва и за своята професия, за дейността си катопосланик на българската култура и изкуство в Дания.
Сега работя като учител по датски език на чужденци, които живеят и учат в Дания. Има хора от цял свят. Радвам се, че от време на време уча и българи. Любопитно им е, че имат учител, който знае български. Аз съм председател на културното дружество „Дания-България“, организираме празници, културни събития, филми, които разказват за България. Наскоро имахме среща с писателя Георги Господинов. Беше в гр. Орхус и имахме случай да поговорим с него. Има и нещо много интересно – в Орхус има три места с български имена: голям павилион, който се вижда от морето и се нарича „Варна“. До него има клуб, който се нарича „Силистра“. Имахме и клуб, който се наричаше „Марица“. Всичко това става, благодарение на един датчанин, който е участвал в Освободителната война през 1877-78 г. в руската армия и е бил много запален по България. А когато купил част от Орхус, дал тези български имена.
