Около 6000 монети сме открили в акропола от началото на разкопките, казва в интервю пред „Монитор“ археологът проф. Николай Овчаров
– Проф. Овчаров, какво е характерно за крепостната стена от времето на Троянската война, която бе открита около село Бенковски?
– Това е цяла одисея, бих казал, която продължава вече 15 години. През далечната 2004 година попаднах на светилището и най-вероятно резиденция на хълма, която се намира на около 3 – 4 километра северно от село Бенковски.
– Оказва се, че Бенковски е изключително богато на находки, така ли е?
– Така е. Долината е богата на светилища, тракийски гробници. Знаете, че преди две години разкрих и църквата на Патриарх Евтимий. Сегашното светилище преди време бе посещавано само от иманярите и косвените данни, които постъпваха, бяха, че там има много антични монети. И наистина още при първите разкопки през 2004 година попаднах на сгради, в които разкрих монети от периода 4-ти – 1-ви век пр.Хр. от древногръцкия град Маронея, който се намира на северното егейско крайбрежие. Те са били платежно средство и в Източните и Средните Родопи през това време. Дълго след това нямаше проучвания. Но искам да изтъкна, че всъщност всички изследвания досега са финансирани от Александър Митушев, който наистина има сериозен поглед върху този район. Така през 2016 година младият археолог Любен Лещаков започна разкопки в подножието на хълма и попадна на некропол отново от времето на 4-ти – 1-ви век пр.Хр. Той успя да разкопае гроб на тракийска принцеса със сребърни украшения, което предизвика голям интерес. Така картината започна да се подрежда. През 2017 – 2018 година, когато проучванията продължи доц. Здравко Димитров, а аз поех ролята на наблюдател, започнаха разкопки на светилището на върха. За две години то беше разкрито, а в него бяха намерени много монети – вече има 50 от това време. Стана ясна и структурата на светилището. Попаднахме на стена от елинистическата епоха от 4-ти – 1-ви век пр. Хр. Явно е обхващала селище в подножието на резиденцията. Към края на проучванията на около 2 км от светилището беше открита и тази крепостна стена с циклопски градеж. Тя ни изуми, защото този градеж е много характерен за края на бронзовата и началото на желязната епоха, което е краят на II и началото на I хил. пр.Хр.
Градежът е наречен така по-късно от авторите, които са смятали, че само циклопите са можели да преместят тези огромни блокове. Така че този градеж е характерен за т.нар. Микенска Гърция – за Троя, Пелопонес. Това са времената на Троянската война. Интересното е защо има такъв градеж в Тракия. До излизането му имахме само един такъв градеж – от Пловдив. Преди повече от 30 години проф. Александър Фол предвиди чисто теоретично някои неща и въведе терминът Микенска Тракия. Ние, археолозите, пък имаме задачата да доказваме някои неща. Така че сегашното откритие потвърждава неговите идеи. Всичко беше подплатено и от керамика от този век – издълбани висулки с бяла боя. Така че данните сочат за резиденция, възникнала в края на II хил. пр.Хр. Продължила е да функционира и през желязната епоха. Важно е, че на този обект няма късни строежи и т.нар. замърсяване. Така че тук не се наблюдава това натрупване, което имаме на Перперикон и Татул. Затова и за нас този обект е толкова важен.
– Приключвате ли разкопките вече?
– Да, приключиха в събота.
– Към какво ще се насочите другата година?
– Що се отнася до този обект, не мога да кажа кога ще приключи. Надявам се да намерим средства и разкопките да продължат. Но той е част от общата картина, която създаваме за Средните и Източните Родопи – имам предвид Перперикон, светилището на Дионис, което открихме. Що се отнася до Перперикон, тази година там беше година на Средновековието. Вече копаем южния квартал, акрополът е завършен. След откриването на най-голямата базилика попаднахме и на интересен средновековен квартал от 13-и – 14-и век. Той всъщност не е толкова ефектен, но ни показва живота на обикновените хора през това време. Това е различното, защото в акропола е била съсредоточена предимно властта. Засега не мога да кажа към какво ще насочим точно работата си, защото се движим от парцел на парцел.
– А какво се случва в Мисионис и как ще протичат разкопките там?
– Обектът се развива много добре. Тази година вече ни показа един град от 5-и – 6-и век. Има сходни черти с класическия Перперикон, но има и доста големи разлики. Вече работим изцяло във вътрешната част на обекта. Може би най-важната находка беше отварянето на кръщелнята от 5-и – 6-и век, която беше открита през 60-те години от моя баща. Знаете, че повече от половин век тя беше под земята. В момента кръщелнята, която е уникална, е под стъклено покритие. По този начин ще бъде защитена, но и атракция за туристите.
– Правили ли сте равносметка за всички тези години колко са откритите находки на Перперикон?
– Що се отнася до градоустройството на Перперикон, имаме открити четири езически храма, три големи базилики, три средновековни църкви, стотици жилищни сгради. А като находки е трудно да се обобщи, но със сигурност са десетки хиляди. Иначе само от акропола на Перперикон допреди три години са извадени около 6000 монети. Най-ранната е от края на VI – нач. на V век. Оттогава има открити монети от всеки век – до 14-и, без прекъсване. Също така имаме накити от различни епохи, керамика и др. Общо взето, има находки да се напълни цял музей. Тук е времето да кажа, че почти приключват търговете за европейския проект, чрез който ще има посетителски център под Перперикон. Той трябва да е готов до края на следващата година. Освен места за почивка в него ще има и музей с част от находките. Това всъщност е пети европейски проект, който реализираме.
– Проф. Овчаров, какво е характерно за крепостната стена от времето на Троянската война, която бе открита около село Бенковски?
– Това е цяла одисея, бих казал, която продължава вече 15 години. През далечната 2004 година попаднах на светилището и най-вероятно резиденция на хълма, която се намира на около 3 – 4 километра северно от село Бенковски.
– Оказва се, че Бенковски е изключително богато на находки, така ли е?
– Така е. Долината е богата на светилища, тракийски гробници. Знаете, че преди две години разкрих и църквата на Патриарх Евтимий. Сегашното светилище преди време бе посещавано само от иманярите и косвените данни, които постъпваха, бяха, че там има много антични монети. И наистина още при първите разкопки през 2004 година попаднах на сгради, в които разкрих монети от периода 4-ти – 1-ви век пр.Хр. от древногръцкия град Маронея, който се намира на северното егейско крайбрежие. Те са били платежно средство и в Източните и Средните Родопи през това време. Дълго след това нямаше проучвания. Но искам да изтъкна, че всъщност всички изследвания досега са финансирани от Александър Митушев, който наистина има сериозен поглед върху този район. Така през 2016 година младият археолог Любен Лещаков започна разкопки в подножието на хълма и попадна на некропол отново от времето на 4-ти – 1-ви век пр.Хр. Той успя да разкопае гроб на тракийска принцеса със сребърни украшения, което предизвика голям интерес. Така картината започна да се подрежда. През 2017 – 2018 година, когато проучванията продължи доц. Здравко Димитров, а аз поех ролята на наблюдател, започнаха разкопки на светилището на върха. За две години то беше разкрито, а в него бяха намерени много монети – вече има 50 от това време. Стана ясна и структурата на светилището. Попаднахме на стена от елинистическата епоха от 4-ти – 1-ви век пр. Хр. Явно е обхващала селище в подножието на резиденцията. Към края на проучванията на около 2 км от светилището беше открита и тази крепостна стена с циклопски градеж. Тя ни изуми, защото този градеж е много характерен за края на бронзовата и началото на желязната епоха, което е краят на II и началото на I хил. пр.Хр.
Градежът е наречен така по-късно от авторите, които са смятали, че само циклопите са можели да преместят тези огромни блокове. Така че този градеж е характерен за т.нар. Микенска Гърция – за Троя, Пелопонес. Това са времената на Троянската война. Интересното е защо има такъв градеж в Тракия. До излизането му имахме само един такъв градеж – от Пловдив. Преди повече от 30 години проф. Александър Фол предвиди чисто теоретично някои неща и въведе терминът Микенска Тракия. Ние, археолозите, пък имаме задачата да доказваме някои неща. Така че сегашното откритие потвърждава неговите идеи. Всичко беше подплатено и от керамика от този век – издълбани висулки с бяла боя. Така че данните сочат за резиденция, възникнала в края на II хил. пр.Хр. Продължила е да функционира и през желязната епоха. Важно е, че на този обект няма късни строежи и т.нар. замърсяване. Така че тук не се наблюдава това натрупване, което имаме на Перперикон и Татул. Затова и за нас този обект е толкова важен.
– Приключвате ли разкопките вече?
– Да, приключиха в събота.
– Към какво ще се насочите другата година?
– Що се отнася до този обект, не мога да кажа кога ще приключи. Надявам се да намерим средства и разкопките да продължат. Но той е част от общата картина, която създаваме за Средните и Източните Родопи – имам предвид Перперикон, светилището на Дионис, което открихме. Що се отнася до Перперикон, тази година там беше година на Средновековието. Вече копаем южния квартал, акрополът е завършен. След откриването на най-голямата базилика попаднахме и на интересен средновековен квартал от 13-и – 14-и век. Той всъщност не е толкова ефектен, но ни показва живота на обикновените хора през това време. Това е различното, защото в акропола е била съсредоточена предимно властта. Засега не мога да кажа към какво ще насочим точно работата си, защото се движим от парцел на парцел.
– А какво се случва в Мисионис и как ще протичат разкопките там?
– Обектът се развива много добре. Тази година вече ни показа един град от 5-и – 6-и век. Има сходни черти с класическия Перперикон, но има и доста големи разлики. Вече работим изцяло във вътрешната част на обекта. Може би най-важната находка беше отварянето на кръщелнята от 5-и – 6-и век, която беше открита през 60-те години от моя баща. Знаете, че повече от половин век тя беше под земята. В момента кръщелнята, която е уникална, е под стъклено покритие. По този начин ще бъде защитена, но и атракция за туристите.
– Правили ли сте равносметка за всички тези години колко са откритите находки на Перперикон?
– Що се отнася до градоустройството на Перперикон, имаме открити четири езически храма, три големи базилики, три средновековни църкви, стотици жилищни сгради. А като находки е трудно да се обобщи, но със сигурност са десетки хиляди. Иначе само от акропола на Перперикон допреди три години са извадени около 6000 монети. Най-ранната е от края на VI – нач. на V век. Оттогава има открити монети от всеки век – до 14-и, без прекъсване. Също така имаме накити от различни епохи, керамика и др. Общо взето, има находки да се напълни цял музей. Тук е времето да кажа, че почти приключват търговете за европейския проект, чрез който ще има посетителски център под Перперикон. Той трябва да е готов до края на следващата година. Освен места за почивка в него ще има и музей с част от находките. Това всъщност е пети европейски проект, който реализираме.
