Веселин Гатало (1967) е роден в Мостар (Босна и Херцеговина), където живее и до днес. Учи машинно инженерство в родния си град, но заради войната в бивша Югославия прекратява следването си. Дебютира с поезия – стихосбирката му „Времето на месинговите перли“ (1998) е отличена с наградата „Алекса Шантич”, а по-късно пише и проза, пиеси, статии. Носител е на редица литературни награди като приза „Зоро” за най-добър сборник разкази за „Рамбо, Горския и Онзи Третия“ (2005); наградата за най-добър хърватски научно-фантастичен роман за „Гето“ (2006); „Сигидруг“ за най-добра монодрама за деца за „Аз съм куче… и се казвам Салваторе“ (2011) и др. Гатало има активно присъствие в медиите, води свои рубрики, прави критически коментари по обществени и социални въпроси. Сътрудничи на низ издания на територията на бивша Югославия – от мостарския седмичник „Република“, през хърватското списание за литература „Зарез“, сръбския „НИН“, „Слободна Босна“, „Азра“, уеб порталите „Бука“, „Блиесак“ и „Поскок“, до френското издание „Hopala!“ и чешкото „Kartki“.
