Македонският драматург и писател Горан Стефановски беше удостоен тази сутрин с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната академия за театрално и филмово изкуство.
Стефановски е автор от европейска величина. Роден е в Битоля преди 66 години, завършил е английски език и литература в Скопския университет. Учил е драматургия в Белград, работил е в телевизия Скопие, преподавал е в Съединените щати и Швеция, а днес е професор в Университета в Кентърбъри „Крайст Чърч“ във Великобритания, където учи студентите на драматургия и сценарно писане.
Горан Стефановски е автор на повече от 30 пиеси, публикувани и поставяни на сцена в много страни. Най-популярни сред тях са „Диво месо“, „Двойно дъно“, „Татуирани души“ и „Черна дупка“. Последната е поставяна неколкократно на учебните сцени на НАТФИЗ. Играе се и в момента от класа на проф. Иван Добчев.
Днес пред препълнената зала 47 в НАТФИЗ, след като получи отличието „Доктор хонорис кауза“, Горан Стефановски отбеляза, че като млад е бил много по-спокоен при подобни церемонии и дори подозрителен. „Всеки път, когато сложат нещо около врата на човек, то му тежи. Беше чудесно да бъда млад и да нямам тази тежест около врата си. Някой друг носеше тежестта на медала около врата. Сега обаче е мой да приема тази тежест“, сподели Стефановски.
„Докато летях към София, по някакъв начин почувствах една криза на вярата и на доверието. Казах си: „Горан, ти трябва да получиш тази голяма награда „Доктор хонорис кауза“, което е голямо признание, а дори нямаш подготвена благодарствена реч!“. Помислих си, че като съм писател, ми дават това отличие, защото пиша, а не защото говоря. Но нещо дълбоко в мен ми каза, че все пак трябва да напиша реч, която сама по себе си да заслужи това признание „Доктор хонорис кауза“. Вече обаче ставаше прекалено късно и трябваше да си лягам. И в тъмнината, при изгасени лампи, една реч започна сама да се пише. Беше като сън – виждах лица от миналото, които идваха при мен. Говоря за семейство, приятели и познати, които са повлияли на връзката и работата ми с България. Те идваха един по един при мен и ми казваха: „Не заслужавам ли да ме споменеш дори?!“
И Стефановски спомена пред аудиторията имената на Йордан Радичков, Бина Харалампиева и Александър Морфов.
Следобед драматургът проведе майсторски клас със студенти от НАТФИЗ.
Целия репортаж на Светослава Кузманова чуйте в звуковия файл.
