През 2016 година, край Монтана, местни жители откриват накити в останки от кожена кесия, заровена в земята: една диадема, два прочелника, чифт наушници, елементи от връзките между краищата на прочелниците и наушниците, чифт обици, два пръстена – всичките изработени от сребро. Използвани са сложните техники на филиграна (прецизно изработване на накити от тънка сребърна, златна или медна жичка, във формата на дантела) и гранулацията (вграждане на зрънца, гранулки метал в украшението). Има и следи от листова позлата и оцветена в зелено стъкловидна маса (емайл).
Археолозите определят находката като „семейно богатство“ и смятат, че най-вероятно тя е от размирните дни след разгрома на Чипровското въстание.
Чипровци е било известно със своите майстори-златари в цяла Източна и Централна Европа. Още през 16-и век тук започва добив на сребро, мед, олово, злато и желязо и това става причина за възникването на местните селища. Чипровци се превръща в най-големия златарски център на Балканите, наред с Цариград, Солун и Белград. Чипровското сребро е било много търсено, а прочутите сребърни „чипровски чаши“ са били известни по целия Балкански полуостров.
Точно заради богатствата си, Чипровци се е радвало и на относителна самостоятелност в управлението, по време на османското владичество. Краят на този период на разцвет идва със загубите, понесени от Турция от войните с Австрия, когато турската хазна е имала нужда от повече постъпления и данъците са били значително увеличени, а много от привилегиите на някои категории християни били отнети.
Повече за чипровските накити, можете да научите на 25 октомври, четвъртък, от 17 часа, от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.