Леонардо да Винчи вероятно е бил засегнат от страбизъм, който е допринесъл за усещането му за перспектива, увеличавайки зрителното му поле и усета му за дълбочина, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
Изследването на учени под ръководството на Кристофър Тайлър от Градския университет на Лондон обхванало 6 портрета и автопортрета, нарисувани от Леонардо да Винчи, и по две негови картини, скулптури и рисунки, съобщава БТА. Било установено, че очите на изобразените в творбите персонажи са с ъгъл на дивергентен страбизъм, по-специално в картините „Спасителят на света“, „Йоан Кръстител“ и в прочутата рисунка „Витрувиански човек“.
„Тези индикации навеждат на мисълта, че Да Винчи бил засегнат от интермитентен дивергентен страбизъм и имал способността „да превключва“ към монокулярно зрение“, поясни Тайлър.
Засегнатите от страбизъм хора често са с монокулярно, вместо с бинокулярно зрение – двете очи са използвани отделно едно от друго и това може да допринесе за увеличаване на зрителното поле и усещането за дълбочина.
Това смущение в зрението може би обяснява защо Да Винчи не се е затруднявал да нарисува триизмерни изображения на предмети и лица или да представи планински пейзажи в задния план на композициите си.
Резултатите от изследването са публикувани в JAMA Ophtalmology.
Гениалните творби на Леонардо да Винчи вероятно се дължат на смущение в зрението му
Прочетете още...
Предишна статия: Германия се съгласи да купува американски втечнен газ