Сектор здравеопазване е тежък ресор за взимане на радикални и крайни решения, каза в предаването „Неделя 150“ Десислава Атанасова от ГЕРБ, която е бивш министър на здравеопазването. Тя вижда като първи ключов въпрос дали трябва свръхрегулиране и навлизане на държавата в отношенията между здравноосигурените и лечебните заведения или следва гражданите да бъдат оставени да правят своя избор.
Втори важен въпрос за Атанасова е дали 8% здравна осигуровка са достатъчни. Тя припомни обещанието на ГЕРБ до края на управленския мандат да не увеличава здравната вноска, а вариантите за здравноосигурителен модел, предложени от здравния министър Кирил Ананиев, вижда като изходна точка за обществено-политически дебат:
„И след дълъг, сериозен, експертен дебат, по-малко политически, да се вземе крайното решение. И то, смятам, не касае нито настоящата 2018 година, нито следващата 2019-а.“
Колкото и да са неприятни фактите за политиците и обществото, дебатът за броя на здравно неосигурените и адекватния им достъп до медицинска помощ трябва да бъде поставен на масата, смята още Атанасова.
След 29 години демокрация резултатът е, че няма модел на здравеопазване, който да е обществено одобряван и консенсусен, посочи Десислава Атанасова. По думите ѝ в здравеопазването не следва да се прави политика от проблемите на хората – и на работещите, и на пациентите, а да се правят политики за тях.
Атанасова е на мнение, че е „категорично ясно“, че вотът на недоверие, който предстои да се гласува идната седмица, ще бъде неуспешен.
„Причината за нашия вот на недоверие – навременен или не, е че дългоочакваните модели, които ние като народни представители изисквахме от новоназначения министър (Кирил Ананиев), не отговарят на нито един от ключовите въпроси на българското здравеопазване“ – обясни в предаването „Неделя 150“ Крум Зарков от БСП:
„Нищо не се казва за дълговете на болниците, които фалират и затварят една след друга и град след град практически експлодира, и ние всички тичаме като на пожар след събитията. Нищо не се казва за остойностяването на медицинските дейности, в това число – клинични пътеки, консумативи, медицинския труд, а се искат още пари. Още пари за кое, когато не знаем кое колко струва? Нищо не се казва за кадровата катастрофа, която разтърсва нашето здравеопазване и скоро ще осъмнем без лекари, така както вече сме се събудили без медицински сестри.“
Според Зарков, за да има консенсус по тези решения, които са надмандатни, тъй като по думите му са „дългосрочни по дефиниция“, трябва да се знае кой е проблемът, който се поставя на масата, а според Министерството на здравеопазването проблемът е, че трябват 800 милиона – по 12 лева от всеки човек. Крум Зарков заяви, че не става ясно с какво тези 800 милиона ще променят самата система. Левицата смята, че е необходима ясна методика за остойностяване на медицинските дейности:
„Правим тази, която ще спре порочната практика едни клинични пътеки да са свръхостойностени – тези, които някак се намират много бързо в ресора на частните болници, а други да са подостойностени и лечебните заведения, които ги извършват, по дефиниция да трупат загуба след загуба. Ако се получи такава методика, парите, които не са малко – 8 милиарда лева годишно: публични и частни разходи взети заедно, парите би трябвало да намерят далеч по-ефективни канали за своето изразходване.“
В момента джипитата са превърнати в диспечери, които разхвърлят пациенти наляво и надясно, допълни Зарков. Той акцентира и върху „цялата плеяда въпроси около психичното здраве на нацията“, защото „навсякъде около нас виждаме хора в тотален разпад и психически страдания“, а дори няма данни за тях.
Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
