Иван Маринов – диригентът, композиторът, педагогът, човекът! На 17 октомври той щеше да навърши 90 години, на него посвещаваме съботната вечер. По подобие на емблематичните имена в българската култура и Иван Маринов оставя след себе си многобройни записи на симфонични и оперни творби, спомени от срещи с велики личности от световния музикален и културен живот, от контакти с прочути изпълнители, както и със студенти – бъдещи звезди. Един от неговите ученици – Левон Манукян, споделя в интервю за БНР: „Много знаеше, много можеше и имаше желязната психика… Разговорите и споровете с него, които продължаваха по 7-8 часа, ме научиха на много неща – на психология към оркестър, на поведение, на издръжливост…“
Иван Маринов създава своя музика, но и застава начело на много оркестри у нас и в чужбина. Голяма част от живота си той посвещава на Нейно височество Операта – и в това може би няма нищо чудно, като се има предвид че майката на диригента е прочутата българска певица Цветана Дякович.
В предаването ще чуем един от най-добрите записи, реализирани под палката на Иван Маринов – операта „Иван Сусанин (Живот за царя)” на Михаил Глинка.
(Съдържание на операта)
Дълго време Михаил Глинка иска да напише опера и едва след завръщането си в Петербург след обучение в Берлин събира сили да пристъпи към осъществяването на своя замисъл. Известният руски поет В. А. Жуковски му дава идеята за саможертвата на селянина Иван Сусанин и предлага да напише либретото. Ръководството на Мариинския оперен театър обаче препоръчва на Глинка приближения на двореца поет барон Георгий фон Розен (1800-1860). Така написано либретото не е с висока художествена стойност, но на пръв план изпъква подвигът на селянина герой. Глинка работи с въодушевление над операта си и я завършва в клавир през пролетта на 1836 г. Преди началото на репетициите получава нареждане от ръководството на театъра за промяна в заглавието и така оригиналното „Иван Сусанин“ е заменено с „Живот за царя“. Премиерата е на 9 декември същата година. Операта впечатлява прогресивно настроената интелигенция в Петербург. Но за дворянството това е „файтонджийска“ музика – няма как да се преглътне дързостта на благородника Глинка, който изкарва мужици като герои на сцената! Днес бихме казали, че с „Живот за царя“ започва нов етап в руската музика, а творбата е обичана не само от руската публика и е важна част в съвременния оперен репертоар. До Октомврийската революция „Иван Сусанин“ се играе като „Живот за царя“. По-късно съветският поет Сергей Городецки преработва основно либретото и в тази си редакция операта се изпълнява за пръв път в Болшой театър в Москва през 1939 г.
Изпълнителски състав:
Иван Сусанин, селянин от Домнино – Никола Гюзелев,бас
Антонида, негова дъщеря – Елена Стоянова, сопран
Ваня, 12-годишно момче, осиновено от Сусанин – Христина Ангелакова, мецосопран
Богдан Собинин, опълченец, годеник на Антонида – Румен Дойков, тенор
Руски воин – Николай Стоилов, бас
Полски пратеник – Ангел Петков, тенор
Сигизмунд III, полски крал – Димитър Станчев, бас
Хор и оркестър на БНР
Диригент – Иван Маринов
Слушайте „На опера в събота“ от 20.00 ч. по програма „Христо Ботев“ на БНР
