Лекция пред израелски оперни дейци и меломани предшества гостуването на Пекинската опера или както в Китай се нарича – Национален театър Бейджин. От китайския културен център бяха поканили преподаватели от училището към операта, защото знаеха, че названието „опера“ е дадено от европейците, но това сценично изкуство е доста различно от традиционното в Европа и има опасност част от публиката да не издържи гледането на спектакъла поради неинформираност и да използва приетото излизане за похапване по време на представлението, достигащо и до 6 часа, за да не се върне повече в залата.
Най-напред беше представен оркестърът, който се дели на струнна секция, състояща се от инструменти без европейски аналог, която по време на спектакъла води действието, и ударна секция, която илюстрира бойните сцени и акробатиката. Задължителните сценични персонажи са 13, както допреди 70 години и женските роли са се изпълнявали от мъже. Сред персонажите –войни има един на мъж на средна възраст и такива на младежи. Демонстрирано беше как изиграват сцена от спектакъла, която трябва да изобразява схватка в тъмна стая, въпреки че всъщност играят на осветената сцена. Всеки жест е изчислен до милиметър, като че да няма наранени, но пред очите на публиката се демонстрира бойно изкуство като на кино или на състезание. Вторите персонажи са „девойките“. От тях се изисква по-малко да пеят, въпреки че имат и вокални партии, отколкото да танцуват. На сцената бяха поканени водещи балетисти от Израелската опера, които силно се затрудниха да повторят движенията, изпълнявани от „девойките“. За тях се изисква азиатска гъвкавост и съвсем различна постановка на тялото.
При комичните персонажи Пекинската опера изцяло се уповава на условностите за изобразяване на радост и скръб на традиционния китайски театър. Ако зрителят не познава тези условности, всичко му изглежда твърде изкуствено. Така играеше актьорът, който изобразяваше чичото на главната героиня в корейския сериал „Съкровище в двореца“ по Българската национална телевизия. Доста трудно е звукоизвличането при тези прийоми. Двама преподаватели по вокална постановка на гласа в Телавивската консерватория откриха, че не могат да повторят звуците по начина, по който китайските артисти го правят. При демонстрацията на сценична акробатика, китайските артисти въобще не поканиха европейци да им партнират. Следваше силно съкратен вариант на спектакъл на Пекинската опера, сведен до 4 часа. Този вид театър е бил предназначен само за царския двор. След изучаване в училищата, сега публиката е на много по-широка основа.
