Поет на месец октомври в „Столична библиотека“ и в „Сценична треска“ е проф. Цочо Бояджиев. Сам се определя в едно стихотворение като „пастир на думи“. Философ, изследовател, преподавател, преводач, фотограф и поет. Срещата му с читателите ще бъде на 22 октомври в клуба на библиотеката.
„Обичам позицията на ученика…Не се придържам към определено философско учение…Гледам на философските учения като на философски реплики, по въпроси, които интересуват всеки човек…. От къде идваме и на къде отиваме…дали съзнателно или несъзнателто, всеки човек си задава тези въпроси……Може би най-драматичният въпрос, който човек може да си зададе, е накъде отиваме…
За философите от миналото, които са ни завещали отговори на драматични, екзистенциални въпроси, за мен са като събеседници….по този начин гледам към заниманията си с философия…
За мен поезията е един език за споделяне на моите униния и меланхолии…, но е една особена меланхолия, опитвам се да бъде по-светла. Да не е мрачна и подтискаща…“
Стихосбирки:
Пясъчен хълм. Стихотворения 1970 – 1974, София, Факел, 1999.
Пастир на думи, София, Аб, 2000.
Прозорец на север, София, Аб, 2002.
Сбогуване с предмети и други живи същества, София, Аб, 2005.
Книга на ирониите и опрощенията, София, Да, 2016.
Обратното на слънчогледа, София, Да, 2017.