Основният проблем, с който се сблъскваме в българската енергетика, е базисната липса на доверие както от българските граждани и бизнес в политиката на българското първенство, така и от нашите партньори от ЕС. От друга страна, колкото по-ясно е че правилата се определят пазара и не зависят по някакъв начин от договорки между „Газпром“ и „Булгаргаз“ или българската държава, толкова по-вероятно е доверието да бъде възстановено.
Това каза за предавантето „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията по повод ситуацията в енергетиката у нас:
В случая ще се върви към получаване на цената на газа както при пазара на нефт – пазарно определяне. Разбира се, това означава, че ще има по-голяма динамика или промяна в цените, но в същото време най-вероятно ще престанем да имаме тези договаряния и, съответно, няма да има възможност – това беше основната причина да се търси такова нещо – Русия да използва своите енергийни доставки като възможност да влияе върху политиката на страните, в които прави тези доставки.
Стефанов направи аналогия между състоянието на газовия пазар днес и през 2014 година и прогнозира, че скоро ще има поскъпване на ценната на суровината. Необходими са алтернативни доставки, с които да се гарантира най-добрата цена за България, убеден е той
„За една бедна на ресурси страна е ясно, че ако имаш възможности да избираш, винаги цената за теб ще бъде по-изгодна. От тази гледна точка намирането на алтернатива за източници, за които нямаме в момента алтернатива, какъвто е газът, трябва да бъде приоритет номер едно. Не говорим за годините, когато нефтът е 10 долара. Говорим за годините като 2014, когато беше 150. Те са много по-вероятни“.
„Още повече, че в международен план, който трябва да се наблюдава, се върви към това именно пазарът на газ да се разширява, да се обогатява непрекъснато с такива доставки на втечнен газ, тоест си има алтернативи, има възможности и от 10 години те са говорят и се развиват, но до момента нямаме реална практическа стъпка“.
Експертът припомни, че според изследвания на ЦИД и „Южен поток“ и „Турски поток“ са проекти, които са изгодни за Русия само и единствено ако преминат през територията на България. Основен въпрос пред българската енергетика е енергийната бедност, високата цена на ресурсите, но и изключителната енергйна интензивност на домакинствата и бизнеса, каза Стефанов:
„Количествата енергия, която потребяваме, е доста по-голямо от средното, което потребяват в другите страни“.
Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум е на мнение, че има „дъблоко налагано заблуждение, че определянето на цените на природния газ не е на пазарен принцип“.
„Методологията за определяне на цените и заложена в договорите за доставка съответства на европейските стандарти в тази сфера. Това, че се индексира към нефта, е нормално, поради факта че самият природен газ е енергиен ресурс. Друг е въпросът, че България в значителна степен използва природния газ и като суровина и ето този елемент не е отчетен във формулата за индексация. От една страна е добре, че има възможности за избор, но от друга страна този избор носи големи рискове, особено що се отнася до формиране на цената на база на цените от европейските хъбове, защото като правило тези цени са спот-цени и се формират с оглед на бързи продажби с оглед балансиране на пазара, докато близо 90% от потребявания природен газ се доставя по дългосрочни договори, които са по-устойчиви във времето /…/ В момента например потребителите в България плащат една от най-ниските цени на природния газ по дългосрочните договори, докато на спот пазара е горе-долу със 100 лева по-висока цената, отколкото за българските потребители. Трябва да се подхожда много внимателно и след задълбочен анализ, въз основа на една стратегия, която аз лично не виждам от страна на Булгаргаз“.
Експертът е категоричен, че България е работила „контрапродуктивно“ по отношение на осигуряването на алтернативни доставки в последните 20 години:
„Само ще спомена, че към настоящия момент България напълно игнорира възможността за доставка на природен газ от Румъния, която през 2019 – 2020 година началото ще започне производство и ще стане нетен износител на природен газ. До този момент аз не съм чул „Булгаргаз“ да е предприел стъпки в тази посока…“.
…“Към настоящия момент ние имаме пътна карта за развитие на българската газотранспортна система, изготвена съвместно с „Газпром“, която е толкова секретна, че даже зам.- министри на енергетиката не я знаят. Много е любопитно какви са ангажиментите на България, поети с тази пътна карта“.
Казанджиев изтъкна, че в Западния Предбалкан също има установени големи находища на шистов газ, които не се експоатират, въпреки че няма опасност за подземните води.
Резултатите от проучванията за нефт и газ в Черно море към момента са песимистични, допълни той.
„За „Южен поток“ – спирането на проекта и неговото денонсиране беше в резултат на действията на Русия, а не на България. Русия много използва тези възможности за развитие на проекти като морков пред магарето България и се възползва по един безогледен начин от тази ситуация. Последният случай е проектът „Турски поток“, който е в огромен ущърб на България. Това ще изкристализира до 1-2 години“ . Според Казанджиев този проект е „изключително трудно да бъде жизнеспособен към настоящия момент при съществуващите данни“, но страната ни ще инвестира огромни средства за него макар да няма правно-обвързващи ангажименти.
Казанджиев изтъкна, че лошото управление в енергийната сфера е своеобразен данък, който българите плащат.