Шансът за нова глобална рецесия през следващите няколко години се увеличава, заяви за „Хоризонт“ Кай Нойфелд от Центъра за икономически и бизнес проучвания. За последните десет години не са проведени достатъчно реформи, които да направят икономиката устойчива, категоричен е Нойфелд:
„Ние изчислихме, че рискът от нова глобална рецесия е 1:3 заради комбинацията от фактори – търговската война, надценените пазари и проблемите в икономиките на развиващите се страни. Ако се стигне до турбуленции и няма политическа воля за съвместен отговор в международен план, нещата могат да излязат много бързо от контрол и да ударят световната икономика.“
„Един от основните рискове, които виждаме, разбира се, е търговската война между Съединените щати и Китай. Това са двете най-големи световни икономики, битката между които става все по-разгорещена. Ние обаче съвсем ясно виждаме, че вече има ефект върху китайската икономика. Тя започна да се забавя, защото износът намаля. Държавата осигури фискални стимули в опит да компенсира това намаление. Вече се отчита и ефектът върху третите за този конфликт страни и то не само в региона близо до Китай, но и в целия свят. Например – във Великобритания е за 3,2 млрд. паунда загуби заради нарушените търговски потоци. Другият основен риск, който отчитаме, е свързан с еврозоната и новото италианско правителство. Популистката коалиция търси конфронтация с Брюксел. Това може би няма да се усети съществено тази година, но ефектът през 2019-а ще бъде явен. Освен битката между Рим и Брюксел, ние сме свидетели на проблеми в икономиките на развиващите се страни – например в Турция и Аржентина. Като последен от рисковете бих очертал надценената пазарна капитализация, която виждаме на някои места. Със сигурност е необходима корекция“, обясни още Нойфелд.
Италианският дългов проблем е много по-голям от гръцкия, така че е трудно да се приложи подобна спасителна програма, заяви Кай Нойфелд : „Освен това водещите политически сили са много по-различни от гръцките, но със сигурност са много по-силни от тях. Ако се придържаме към изцяло икономическите аргументи, гръцката икономика се движеше благодарение на евтиния кредит от страните от еврозоната. В Италия ситуацията не е съвсем такава. Това са доста големи разлики, които не позволяват да направим пряк паралел между дълговите проблеми на Гърция и на Италия. От друга страна обаче една криза в Италия може да бъде много по-лоша от гръцката, защото говорим за третата по големина икономика в еврозоната. Тя е твърде голяма, за да бъде спасена по традиционния начин – например чрез Европейския стабилизационен механизъм. Практически, няма институция на европейско ниво, която би могла да реагира при сериозна дългова криза в Италия.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.