В съботната вечер ще си припомним три от оперните шедьоври на гениалния италиански Маестро – „Набуко“, „Симон Боканегра“ и „Отело“. Ще си ги припомним в паметни за родната публика постановки в театрите на София и Варна. Започваме с „Набуко“ по понятни причини.
С „Набуко“ Верди влиза през парадния вход в историята на световния оперен театър. А историята около появата на „Набуко“ е добре известна.
Премиерата на 9 март 1842 година в Ла Скала се превръща в неописуем триумф за автора, а Доницети възкликнал: „Той е истински гений!“
Ще възкресим спомена за паметната постановка на „Набуко“ на софийска сцена преди 50-ина години. През декември 1967 блясва изумителният талант на двама велики български оперни певци – Димитър Петков и Гена Димитрова.
Много важна за Митко Петков е 1967. През лятото оставя всички след себе си на конкурса в София, а в края на същата година се сбъдва дълго лелеяната мечта: главна роля в италианска опера! Така се появява Закария – един от култовите образи в пребогатата палитра на Димитър Петков.
Режисьорът на „Набуко“ в Софийската опера Емил Бошнаков си спомня:
„Закария бе сякаш създаден за Митко! Публиката не изпускаше от поглед гордата му осанка, която внушаваше респект. Вълнуваше се от емоцията в топлия му богато оцветен глас. Успехът бе огромен – твърде задължаващ за един почти прохождащ артист. После със Закария Митко Петков обиколи най-престижните световни сцени. Началото обаче бе в София“, припомня режисьорът Емил Бошнаков.
Във въпросната постановка на Бошнаков и Гена Димитрова вае образа на своята първа Абигаил.
Ето споменът на Александър Абаджиев: „На премиерния спектакъл на „Набуко“ на 27.12.1967 година Гена от раз покори публиката. Накара я бурно да ръкопляска и да вика от възторг, а мълвата за необикновения успех караше ценителите да разграбват билетите за следващите спектакли с нейно участие…Много рядко след премиерна изява на начинаеща оперна артистка е имало толкова много отзиви в пресата. Дебютът на Гена като Абигейл в „Набуко“ по емоционален ефект може да се сравни само с няколко подобни факти в биографията на националния оперен театър – например с първото излизане на Николай Гяуров в ролята на Дон Базилио през пролетта на 1956 година. От Гена Димитрова очакваха нови още по-ярки сценични преобразявания, нови триумфи…“, пише Александър Абаджиев в книгата си, озаглавена „Гена“.
Ще ви предложа първите две действия на „Набуко“ от Верди – запис от премиерния спектакъл в Софийската опера в края на 1967 година. Димитър Петков е Закария, Гена Димитрова – Абигейл, Петър Петров –Набуко, Адриана Стаменова-Фенена, Йордан Знаменов – Исмаел, Стефан Еленков – Великият жрец, Маргарита Койчева – Ана, Милен Паунов – Абдало, хор и оркестър на Софийската опера обединени от диригентската палка на Руслан Райчев.
Ще излъчим и цялостен запис на „Симон Боканегра“ . Операта на Верди се проваля с гръм и трясък на премиерата на 12 март 1857 г. в Театро Ла Фениче във Венеция. Либретото на Франческо Мария Пиаве ни пренася в 14 в. в Генуа и проследява само една от сюжетните линии в пиесата на испанския драматург Антонио Грасия Гутиерес, а именно любовната интрига.
Социалният сблъсък остава в периферията. През 1881 Ариго Бойто преработва либретото . Верди прави нова редакция, добавя сцени и „Симон Боканегра“ триумфира в Ла Скала същата година. А записът, който пази фонотечният фонд на БНР е от великолепен спектакъл на Варненската опера от 1984 година.
С участието на прекрасни солисти:в главната роля – Кирил Кръстев (баритон), Фиеско е Стефан Циганчев (бас), Амелия – Мари Крикорян (сопрано), Паоло – Теодоси Костов (баритон), Пиетро- Михаил Матеев (бас), Габриеле – Евгени Леков (тенор).
Хор и оркестър на Варненската опера ръководени от Иван Филев.
Съдържание на операта „Симон Боканегра“
И накрая ще си припомним още един паметен спектакъл на родна сцена на безспорния връх в творческото наследство на Верди. Става дума разбира се за „Отело“. Маестрото категорично отказва да пише музика по либретото на Бойто върху едноименната Шекспирова трагедия. Все пак успяват да го убедят с издателя Рикорди. Верди работи упорито както никога досега в продължение на пет години, а премиерата на 5 февруари 1887 г. в Миланската скала остава записана със златни букви в летописа на достолепния театър. Безапелационен триумф, достоен за гения на 74-годишния Маестро! Ще ви върна в съботната вечер към есента на 1963 година. Спектакъл на „Отело“ в Софийската опера. В главната роля – Димитър Узунов. Роля, донесла на прославения тенор низ от грандиозни успехи. Впрочем за Димитър Узунов Отело сякаш бе над всичко – най-отговорната, мамеща, но и толкова коварна за всеки тенор роля, както сам я определяше.
През 1959 българинът прекосява океана. Поканата идва от МЕТ – Ню Йорк. Договорът е за три спектакъла на „Отело“, а еуфорията от великолепното представяне тутакси удвоява цифрата.
Питат Димитър Узунов в американския печат за участието му във Вердиевия шедьовър. „Вълнението от досега с тази роля е неописуемо! Тя е патент на Марио дел Монако… Даже преди първия спектакъл „добронамерен“ колега ми даде начален тласък: как се осмелявате да пеете Отело след Дел Монако?!“ Димитър Узунов не само се осмелява, дами и господа! Взривява буквално МЕТ с изумителното си преобразяване в ролята на венецианския мавър. Публиката отказва да напусне залата дори след 30 минутни аплаузи. Гасят осветлението, но и това не помага. …
Ето какво пишат критиците на страниците на авторитетни издания отвъд океана: „Димитър Узунов е завладяващ Отело! На сцената се появи от плът и кръв героят на Шекспир – величествен, емоционален…Безкрайно горд, но и раним…Българинът притежава забележително красив и мощен глас. Не се усеща никакво напрежение. Дори и в най-високите тонове!
На такъв глас не може да се устои! Той побира в себе си цяла галактика от чувства…“
А от споменатия спектакъл на „Отело“ в Софийската опера през 1963 година ще прозвучи знаменитият дует на Отело и Яго (в ролята – Петър Петров), както и финалът, който разкрива в пълния ѝ блясък моноголиката дарба на Димитър Узунов. С участието на оркестъра на Софийската опера. На диригентския пулт – Васил Казанджиев.
събота, 13 октомври, от 20 часа
