Не съвсем от самото начало. Но от 1988 година.
Ина Вълчанова създава документалната си радиопиеса „От самото начало“ през 1997 г., стъпвайки върху записи от 1988 г. и 1990 г., направени в Русе по време на големите химически обгазявания, както и върху записи от първия голям митинг пред „Свети Александър Невски“ през 1989 година. Самата авторка се опитва да ни се извини в началото на фичъра си, като твърди, че ни представя една вече остаряла история – записвана в края на 80-те, а подготвена за излъчване през 1997 г., и Ина Вълчанова – както винаги добре възпитана и мила, продължава да се „оправдава“, че въпреки всичко иска да ни поздрави с тази история, която е съхранила така, както я е монтирала през 1990 г. в името на онази политическа наивност, от която страдахме тогава, а и защото не вярва, че битието определя съзнанието – затова не може да ни подари Мерцедес, но ни подарява тази/онази „остаряла история“.
Малко объркана математика, затова да спрем с напред-назад в годините. Да застанем тук – 20 години оттогава. Даже 21. Всъщност 21 от излъчването, а 30 от първите записи… И пак да спрем. И да послушаме близкото минало, защото от него вече ни дели едно пораснало поколение, което дори не е било родено тогава. И аз, докато слушах, се чудех остарява ли изобщо историята някога. Всичката човешка история. Или само ние стареем, непрекъснато страдащи от историческа амнезия.