Заедно с прожекциите от киносезоните на Кралската опера в Лондон „Ковънт Гардън“ и Метрополитън опера в Ню Йорк, още една изключителна възможност за меломаните стартира през 2015 г. и набира все повече скорост, но все още остава малко позната на българската публика – да се гледат в сайта на OperaVision в Интернет цели оперни спектакли, записани на живо, в престижни оперни театри на Европа. 29 са партньорите на тази програма от 17 страни. За съжаление Балканският полуостров не участва със свои спектакли – нито България, нито Румъния, Гърция и т.н.
Първият спектакъл, който гледах този сезон, е на Унгарската държавна опера – на операта на Ференц Еркел “Банът Банк“ и, мога да кажа, останах много доволна – и от творбата, непозната у нас, и от изпълнителите на операта.
Самата опера е знакова за развитието на унгарската музикална култура – Еркел е бащата на националната романтична опера, а “Банът Банк“ – най- вълнуващото му произведение и като съдържание – много патриотично, отразяващо съпротивата на унгарците срещу немските поробители през 13 век, и като музика – подчертано унгарска, няма тон, няма момент, който да не звучи по унгарски, да не напомня ритмите и мелодиите на унгарския фолклор. Като форма операта „Банът Банк“ е типично италианска – с увертюра, големи арии, ансамбли, развити хорови сцени и, въпреки това, музиката е типично унгарска. Много красива музика, много съдържателно произведение, трагично. Може би затова и режисьорът Атила Виднянски визуално е направил постановката мрачна, тъмна, но логична.
Направи ми впечатление певческият състав – и малките, и големите роли бяха поверени на певци с големи, красиви гласове и с ярко сценично присъствие. Изпълнителят на главната роля Банът Банк Левенте Молнар имаше впечатляващо присъствие на сцената и красив, топъл баритонов глас, а трагичната роля на съпругата му Мелинда изпълни Зита Семере – много точна, стабилна, с много музикантски подготвена партия, с нежен колоратурен глас и, разбира се, много артистична. Интересно бе присъствието в спектакъла на две звезди на унгарската певческа школа с голяма международна кариера в близкото минало – мецосопранът Илдико Комлоши като кралица Гертруда и баритонът Колош Ковач като Тиборк – те показаха певческа стабилност и въздействаща артистичност. В Унгарската опера има явно изобилие на качествени тенори – Марсел Бакони в ролята на Краля, Петер Бальцо – Ото, Гергей Ирланда – офицер. Тяхното представяне бе на добро ниво. Направи ми впечатление с красивия си бас Лайош Гайгер в ролята на Биберах, обещаващ глас. Но, след всичко казано, мога да добавя, че най-силно впечатление ми направи хора на Унгарската държавна опера с диригент Габор Чики – красиви, обемни гласове, съвършено спети, а операта предлага няколко много силни хорови сцени, особено за мъжкия хор, с които се представиха с голям успех. И накрая – много добър оркестър, стегнат, без гафове спектакъл под диригентството на Болаж Кочар. За мен беше удоволствие да гледам този спектакъл!
