„Имаш крава – пиеш мляко, нямаш крава… пак пиеш мляко“… се казваше в една реклама. Какво по-лесно от това – отваряш си хладилника или отскачаш до близкия магазин и избираш: многобройни видове прясно, кисело, пълномаслено, обезмаслено, плодово мляко, още по-многобройни видове сирена, кашкавал, извара и всякакви млечни произведения. Днес млякото и млечните продукти са неизменно на трапезата ни, но преди хиляди години, когато за пръв път влизат в менюто на далечните ни прародители, те предизвикват съдбовни промени в начина на живот, дори в гените на човека, твърдят учени. Достъпът до новата висококалорична храна дава предимство на народите, при които настъпва генна мутация, позволяваща преработка на лактозата чрез достатъчно производство на ензима лактаза. Какво общо имат думите с цялата тази история. Много, както неведнъж сме се убеждавали. Проследяването на пътя, по който думите, назоваващи млякото, млечните продукти, добиването и обработването им, са се движели между различни езици, може да потвърди хипотезите за големите преселения на народите преди хилядолетия. Прелюбопитната връзка между имената на млякото и млечните продукти и теориите за индоевропейската прародина представя доц. Мая Александрова от СУ „Св. Климент Охридски“.
• Езикови справки по радиото: „диагностицирам“ или „диагнозирам“
• Забравете тази дума: слушателски бележки за днешната ни реч.