Данъците от години се покачват, но от икономическа гледна точка повечето от тези вдигания почти нямат икономическо обяснение и ако например екологичният елемент при вдигането на данъка донякъде е разбираемо, другите неща могат да бъдат обяснени единствено от една гледна точка – в момента се намираме на върха на икономическия цикъл, рано или късно ще започнат да се появяват негативни ефекти върху икономическия растеж, така че правителството би могло и би искало да си осигури буфери. Такова нещо би било разбираемо, ако допълнителните приходи от тези данъчни изменения бъдат спестени, а не бъдат включени и похарчени в бюджета за следващата година и по-нататък. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ финансистът Любомир Дацов по повод данъчните промени от догодина:
„Да бъдат отново повишени данъците, за да бъдат похарчени за разходи, които всички сме единодушни, че в момента се нуждаят от много голямо прецизиране и по-голяма ефективност, на мен също ми се струва необосновано“.
Според финансиста бюджетът трябва да се планира и да се изпълнява на превишение, не по-малко от 1% от БВП:
„Съществуват много луфтове и структурни предизвикателства в самия бюджет, защото, когато повечето оценки са около 2020 – 2021 година – се забави икономиката, тогава приходите в бюджета ще спаднат, което ще е нормално поради понижаване на икономическата активност, а разходите няма как да бъдат свити, тъй като много от разходите в българския бюджет поради спецификата на законодателството така са направени, че нямат никаква гъвкавост – не могат да бъдат намалени, без това да даде осезаем негативен ефект върху получателите и ползвателите на тези бюджетни средства“.
Бюджетът има нужда от повече реформи и по-голямо преструктуриране, за да бъдат изградени буфери, сподели финансистът според когото „имаме макроикономическа политика на ръба на правилността“:
„Една от предложените промени, съгласувана със синдикатите, а не с работодателите, е всъщност вдигането на тавана на дохода за социално осигуряване. Няма логика едно такова вдигане, защото между 2500 и 3000 лева са висококвалифицираните работници в България и част от добре платените, но не чак толкова високо квалифицирани – средната класа в България. И ти я удряш с едни допълнителни проценти, отнемаш ги в момент, в който би трябвало точно обратното – да се опитваш да я стимулираш, за да я създаваш“.
България се различава от останалите страни именно с ниското облагане на подоходните данъци, обясни експертът. Причината е, че висок процент от хората разполагат със собствено жилище:
„От гледна точка на данъчна структура и правилност на решението да се вдигне подоходен данък, аз лично смятам като специалист, че това е добро решение. Въпросът е какво правиш по-нататък, как харчиш парите:
„В България, поне по всички изследвания и сравнителни анализи, които се правят, данъчната система е една от най-добрите в Европа. Тя е насочена към това, което трябва да се случва – да кажем растеж и заетост. Едновременно с това, заедно с Чехия, имаме най-голямата данъчна тежест върху малкия и средния бизнес и то не заради данъците, а заради администрирането на системата – заявленията, които трябва да се подават, и времето, което всеки един, който се занимава с икономическа дейност, отделя. Ако нещо трябва да се оптимизира и да се хвърлят повече усилия не е върху това, което в момента се прави, а трябва да се види всъщност какво се случва с оптимизацията на работа на самата система“.
Процесът не може да стане бързо и в страни с последователна политика става за между 4 и 7 години, смята Дацов.
