Психолозите установили, че и възрастните, и децата засичат изображения на змии сред множество други обекти по-бързо, отколкото жаби, цветя или гъсеници. Учените смятат, че тази способност е помогнало на предците ни да оцеляват в дивата природа.
„Идеята е, че по време на еволюционната история хората, които бързо са се научили да се боят от змии, са имали предимство да оцеляват и да се възпроизвеждат“, казва Ванеса Лабу, психолог от Университета на Вирджиния. „За хората, които засичали присъствието на змии много бързо било по-вероятно да предадат гените си по-нататък“.
Антрополози дори твърдят, че способността да се забелязват змии в дивата природа може да е накарала ранните примати да развият по-добро зрение и по-голям мозък.
Учените решили да изследват страха от змии, тръгвайки от мисълта колко широкоразпространено и универсално е отвращението от плъзгащите се влечуги.
„Това чувство е наистина разпространено“, казва Лабу. „Не виждаме змии непрекъснато. В действителност няма причина за това изключително отвращение и омраза към змиите.“
Макар бебетата и съвсем малките деца най-често да не се страхуват от змии, те са необикновено добри в способността да ги откриват и имат склонност бързо да започнат да се боят от тях, например ако попаднат на негативни описания в медиите.
В проведеното изследване, публикувано в сп. Psychological Science, и възрастни, и тригодишни деца откривали изображенията на змии, обградени от други обекти със сходна форма и цвят, по-бързо в сравнение с други скрити обекти.
„Направихме изследване и с паяци и открихме същия ефект,“ отбелязват психолозите. Те не обаче смятат, че той важи за повечето фобии.
„Трябва да е нещо широко разпространено, което може да срещнете всекидневно. Затова фобиите от лъвове или мечки не са така често срещани. Освен това трябва да е нещо, което е присъствало и е било опасно по времето, когато хората са се развивали. За нещата, които са опасни днес, например огнестрелните оръжия, не сме имали достатъчно време да развием способност да ги забелязваме така бързо.“