Едва ли ще има човек, който не би се съгласил с мен, ако кажа, че един от символите на социализма са т.нар. панелки. Онези познати сиви блокове, в които са разбити немалко мечти и са погубени немалко душевни пориви. Но нека не се отнасяме с лошо към всички тези жилищни сгради, в които и до днес живее една голяма част от българското население. Нека се опитаме да разберем защо са такива, каквито ги познаваме днес. Вие как мислите, че би могло да се случи това? Аз си мисля, че най-добрият начин да разгадая мотивите за тяхното съществуване до ден днешен е да се потопя в живота на хората, които обитават тези блокове. Именно това е направил и Веселин Зографов. Неговият експеримент, озаглавен „Портрет на един панелен блок“ го отвежда в софийския квартал „Люлин“ 1, където се среща с жителите на блок 001. Целта му е ясна – да разбере защо нещата са такива, каквито са. Всъщност този експеримент, представен на тазгодишното издание на „Златна роза“, представлява един любопитен късометражен филм, в който се преплитат похвати от анимационното, документалното и игрално кино, разказващи историята на един панелен блок. За да разберете повече обаче, ще трябва да чуете разговора ми с Веселин Зографов.