Икономиката на България ще нарасне през 2018-а и 2019-а година с по-слаби от досега очакваните темпове в резултат на по-сдържаната икономическа експанзия в рамките на Европейския съюз, се посочва в „Есенната макроикономическа прогноза“ на Министерството на финансите. Въпреки очакваното по-бавно нарастване на БВП на ЕС в средносрочен хоризонт обаче, факторите, подкрепящи устойчивото развитие, се запазват.
През първата половина на настоящата година БВП на България нарасна с 3,4% в реално изражение, при очакван годишен ръст от 3,9%, заложен в „Пролетната прогноза“ на финансовото министерство. Въпреки благоприятното развитие при потреблението и инвестициите, низходящата динамика при износа доведе до по-нисък растеж на БВП и до ревизиране на очакванията за представянето на българската икономика през 2018-а година.
Според есенните прогнози, министерството вече залага на икономически растеж от 3,6% през 2018-а година спрямо пролетната прогноза на министерството за ускоряване на икономическия растеж през тази година до 3,9%. За 2019-а година се очаква повишение на БВП с 3,7% вместо с 3,8%, като икономическата експанзия догодина ще бъде подкрепена от по-силните публични инвестиции и публично потребление.
Министерството на финансите прогнозира, че крайното потребление ще нарасне с 4,8% през тази година, а растежът на инвестициите в основен капитал ще достигне 8,9 на сто. За 2019-а година се очаква ръстът на общите инвестиции в основен капитал да достигне 9,5%, като в същото време частното потребление ще запаси своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта.
Износът догодина ще се повиши с 2,8% след очертаващото се по-слабо представяне през 2018-а година, породено от влошената икономическа активност в Турция, която е сред основните търговски партньори на България, наред с някои временни ограничаващи фактори в търговията с други държави извън ЕС.
Според есенния доклад на финансовото министерство, за цялата 2018-а година растежът на заетостта се очаква да възлезе на 0,6%, подкрепен от увеличеното търсене на труд в услугите и индустрията. Нивото на безработица ще се понижи до 5,4% и за първи път ще бъде по-ниско от историческия си минимум през 2008-а година. Високите нива на търсене на труд се очаква да продължат да бъдат съпроводени с ограничения от страна на предлагането. Това обуславя и очакваното забавяне в динамиката на заетостта в средносрочен хоризонт. Компенсацията на един нает ще се повиши до 8,4% през 2019-а година. Заедно със заложените увеличения на заплатите в сектор образование, както и нарастването на минималната работна заплата, положителен принос се очаква и по линия на планираните допълнителни разходи за труд в бюджетната сфера, отчита Министерството на финансите.
Относно инфлацията, финансовото министерство очаква, че хармонизираните потребителски цени през тази година ще бъдат по-високи от заложените в пролетната макроикономическа прогноза. Ускорението на инфлацията се дължи на международните цени на енергийните стоки и на суровините. През целия прогнозен период международните цени на петрола ще бъдат по-високи в сравнение с очакванията от предходната прогноза.
Министерството на финансите отбелязва, че основните рискове пред реализиране на есенната макроикономическа прогноза са свързани с развитието на външната среда, включително динамиката на международните цени.
Финансовото министерство запазва непроменена прогнозата си за растежа на световната икономика с 3,9% през тази и през следващата година, но понижи прогнозата си за растежа на БВП на ЕС за 2018-а година до 2,1% (от 2,3% според пролетната прогноза) и за 2019-а година до 2,0% (от 2,1%).
Цялата пролетна макроикономическа прогноза на Министерството на финансите може да видите тук.
Есенна макроикономическа прогноза на финансовото министерство
