За първи път на български език излезе стихосбирка на полската поетеса Анна Швиршчинска (1909-1984) в подбор и превод на Лъчезар Селяшки. Книгата съдържа нейни стихотворения от различните етапи на творческото ѝ развитие, като започва още от 1958 година и стига до книгата, излязла година след смъртта ѝ. Заглавието на българското издание е „Щастлива като кучешка опашка“, както се нарича една от нейните стихосбирки. Поезията ѝ е лишена от сантиментализъм и излишества, но е изпълнена със страст и въздейства като удар. Чеслав Милош я сравнява с едни от най-големите имена в полската поезия – Ружевич, Херберт, Шимборска. Той прави възможното нейната поезия да се чете по света, като я превежда заедно с Ленард Нейтън и така излизат две нейни книги на английски език: „Започнах да превеждам стихотворения на Швиршчинска на английски език още докато тя беше жива и зная, че това бе за нея радост в последното ѝ боледуване, което завърши със смъртта ѝ през 1984 г. Понеже фамилното име на авторката е трудно за произнасяне от английско говорещите читатели, тя сама изяви желание да бъде назована Анна Свир, което впрочем беше неин псевдоним във времето на хитлеристката окупация.“
Именно това време белязва завинаги нейния живот и стихотворенията, които пише. Ето какво разказва Милош: „Решаващо значение в нейната биографията е имало Варшавското въстание през 1944 г., когато е работела в импровизирана болница и заедно с целия медицински персонал в продължение на един час е стояла пред стена, очаквайки да бъде разстреляна. След войната много пъти е пресъздавала свои военни преживявания в отделни стихотворения, но като цяло това не ѝ се е удало бързо. Успяла е едва след много години в стихосбирката „Строих барикада“, издадена през 1974 г. (…) Следвоенните стихотворения на Швиршчинска засягат нейната индивидуална съдба, най-вече съществуването ѝ като жена, както и еротични мотиви. Но несъмнено военните преживявания формират нейната дистанцираност спрямо любовните обвързаности. В тях присъства дистанцията на наблюдателка, която показва тялото на мъжа и на жената по един почти калиграфски начин. Любовните ѝ стихотворения се появяват, странно нещо, в късна фаза от живота ѝ. Най-известна е поетическата ѝ книга „Аз съм жена“, издадена през 1975 г. Недоброжелателните реакции на литературните критици по повод смелостта в еротичните интерпретации ще донесат признание и чест на тази поетеса. Швиршчинска е била феминистка в друг смисъл, различен от този, който произтича от каквато и да е теория. Просто тя се е ръководила от наблюдението и съчувствието. (…) Според мен стихотворенията на Анна Швиршчинска принадлежат към забележителните достижения на световната поезия на ХХ век.“
Книгата беше представена от Марин Бодаков, а стихотворенията прочете актрисата Светлана Янчева.