Шофирайки по магистрала M62, на границата между Ланкашър и Йоркшир, шофьорите са посрещани от необичайна гледка – ферма, разделяща високоскоростния път на две.
Пътните платна в двете посоки, свързващи градовете Ливърпул и Кингстън ъпон Хъл, се разделят, за да направят място за фермата Stott Hall. През последния половин век тя се е превърнала в една от най-известните забележителности, наблюдавани от сто хиляди души всеки ден, когато минават покрай нея със 110 км/ч.
Един от шофьорите, който минава по маршрута, кара толкова често покрай фермата, че твърди, че знае наизуст цялата селекция от бельо на съпругата на фермера, която кротко съхне на външния простор.
Stott Hall се намира на това място в продължение на 300 години. През първите две столетия от съществуването й наоколо няма нищо друго, освен птици и овце. След това пристигна M62, разполагайки се точно на прага й, посочва Amusing Planet.
В продължение на десетилетия преминаващите автомобилисти предполагат, че собствениците са били твърде упорити да продават имота си, така че магистралата е построена около фермата. В действителност, тя е спасена от геологията на земята, на която се намира.
Пътните инженери не успяват да построят източния коридор толкова високо, колкото и западния, защото непрекъснато се сблъскват със свлачища. Така че решават да разделят магистралата и така фермата е спасена.
„Това е единствената причина, поради която все още е тук“, разказва Пол Торп, който купува имота от Кен и Бет Уайлд – двойката, чието бельо се превръща в публично зрелище.
За да могат фермерите да имат достъп до други части от земята си, без да пресичат магистралата, се налага в района да бъдат построени подлези.
Фермата е отделена от магистралата чрез бариери срещу катастрофи и ограда, която да попречи на добитъка да излезе на пътя. Обитателите й обаче често стават свидетели на катастрофи.
Stott Hall се превръща в неофициален автосервиз за шофьори, които се сблъскват с повреди на магистралата. Пол Торп често среща хора, които искат да купят гориво, имат нужда от инструменти назаем или молят да използват телефона.
Това не пречи на собственика, който обаче признава, че понякога шумът от трафика по М62 действа на нервите му. „В някои дни бих искал да го изключа, но все още не съм намерил бутона за това“, шегува се той.