„Нямаме уважение към старината като към старина.“ Това заяви в предаването „12+3“ архитект Стела Дулева, която се занимава със стари сгради, църкви и манастири и е проектант на реставрацията на крепостта Траянови врата. Дулева коментира статия на „Дейли Телеграф“ за бутафорно реставрирани за милиони евро по европрограми крепости, които са били превърнати в посмешище. Изданието отбелязва, че българските старини са калпаво реставрирани и отблъскват туристите.
Крепостта Кракра се слага на една нога с всички останали крепости по тези програми, а това не е така, обясни специалистът. Между Кракра и останалите крепости арх. Дулева открои съществена разлика: „Тази възстановка, която е направена на Кракра, тя е откровена, не точно бутафория, но тя е откровена в това, че не се старае да ни каже, че това, което е направено, е нещо автентично и истинско. Тя е една възстановка и за разлика от всички останали намеси, тя опазва оригинална на паметника, защото това, което е направено при Кракра, може да се демонтира, докато например при Траянови врата това, което е направено, то унищожи оригинала“.
Според арх. Дулева при реставрацията на Траянови врата са били заменени заложените в проекта тухли с тротоарна настилка, непригодена за зидария – червени керамични павета с ниско качество: „Вложиха такива материали, които не са предписвани в проекта, и в резултат на цялото нещо, което се случи, вече може да се видят тези соли, които избиват, и цялата крепост – в буквалния смисъл – плаче. Това е една плачеща след намесата крепост“.
Стела Дулева вижда причина за този резултат системата, при която се избира изпълнител за най-ниска цена, „при положение че ние сме заложили минимума, който е необходим, а се избира изпълнител с най-ниската цена“. „Ще се направят икономии в някои пера, където е възможно, но това в крайна сметка убива целия обект“, категорична е специалистът. Според нея в проекта „Траянови врата“ са били заложени достатъчно средства, които са били заменени с „най-прости, евтини средства“.
Протестните писма и сигнали на арх. Дулева след реставрацията на Траянови врата били последвани от „пълно мълчание“. „Не мога да знам защо целенасочено се унищожава културно наследство като тази малка крепост“, подчерта архитектът: „Ако има един обект и за него има пари, той може да се разкрие и да се види какво е. Ако има програма, той може да продължи да бъде изследван, консервиран и така нататък. Ако няма, по-добре е той да бъде зарит, да бъде покрит и да се чакат добри времена, за да бъде той изваден и показан в достолепието му като една старина.“
„За жалост на практика се получи така, че знакови за България обекти бяха съсипани с начините за социализация и реставрация“, смята археологът Веселин Хаджиангелов от Историческия музей в Самоков. „Не намирам за нормално в археологически обекти да се използват желязно-пластмасови инсталации и материалът да бъде от поликарбонат“, подчерта той.
Проблемите трябва да се търсят в занижения инвеститорски контрол, категоричен е Хаджиангелов. Той открои като слабости кампанийността в отварянето на различните програми и липсата на подготвени кадри – проектанти и изпълнители: „Мина далечното време, в което към института за паметници на културата имаше обосоБени групи от специалисти, които реставрираха национални обекти, още 90-те години тези групи изчезнаха.“
Двете мнения чуйте в звуковия файл.
