Коя е тя:
Жени Начева е завършила Университета за национално и световно стопанство – София, със специалност „Банки и банково дело“. През 2007 г. придобива диплома по здравен мениджмънт от Медицинския университет. През 2010 г. се дипломира като доктор по икономика към УНСС.
-В периода 1996 – 1999 г. последователно е съветник в отдел „Емитиране и сделки с ценни книжа” и ръководител на сектор „Инвестиционни анализи” в Комисията по ценните книжа (понастоящем КФН)
– От 1999 до 2000 г. и от 2002 до 2010 г. последователно е началник на отдел и директор на дирекция „Бюджет” в Националната здравноосигурителна каса
– От февруари 2010 до април 2010 г. е директор на НЗОК
– От август 2010 до ноември 2017 г. последователно заема длъжностите държавен експерт, началник-отдел „Държавни дейности“ в Министерството на финансите и директор на дирекция „Финанси на общините“ към МФ
– На 10 ноември 2017 г. е назначена на длъжността зам. -министър на здравеопазването
– Г-жо Начева, единият от предлаганите здравноосигурителни модели предвижда демонополизиране на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и прелицензирането й като застраховател наравно с другите фондове. Няма ли да пострадат гражданите, ако някой от тях фалира?
– Няма да пострадат, защото са създадени редица гаранции, които не позволяват фалит на фондовете и съответно застрашаване на лечението на гражданите. Създадени са предпоставки за въвеждане на изключително строги критерии към бъдещите застрахователни фондове, в т.ч. и на НЗОК. Детайлите ще се оформят тепърва с Комисията за финансов надзор, ще водим разговори с представители на асоциациите на застрахователите и осигурителите. Съответните разпоредби трябва да бъдат синхронизирани с европейското право в тази сфера. Ще бъдат създадени предпоставки и строги изисквания за финансова устойчивост, капиталова адекватност, поддържане на резерви. Най-важното, което не бива да се допуска при такъв модел, е селекцията на риска на базата на здравословното състояние на здравно застрахования. Ще бъде създаден и гаранционен фонд, който предвижда поемане на риска в случай на евентуално изпадане в несъстоятелност на някой от застрахователите и бързо взимане на решение за лицата, които са записани при него, за да не останат те без здравна помощ.
– След като са частни застрахователи, как фондовете ще бъдат задължени да не селектират клиентите си?
– Месечно ще се заделя определена сума от всеки един застраховател, която ще се акумулира в гаранционния фонд точно за обезпечаване при временна неплатежоспособност. Това би могло да стане за не повече от месец. За това време лицата ще изберат нов фонд или ще бъдат записани служебно в НЗОК, докато си изберат фонд. Тези детайли също ще бъдат коментирани със застрахователите.
– Как ще бъдат осигурявани пенсионерите, чиито здравни вноски сега се поемат от държавата?
– Както и сега, техните вноски от държавата ще постъпват или в НЗОК, или ако те са си избрали друг застраховател – при него. Възрастните хора не бива да се безпокоят, защото и занапред ще им бъде оказвана медицинска помощ и ще имат своите осигуровки за здраве.
– Застрахователите са с право на печалба. В индивидуални партиди ли ще се натрупват вноските на хората и от тях ли ще бъде покривано лечението им, или ще важи солидарният принцип, на който сега работи касата?
– Нито едно лице не бива да се страхува, че ще остане без здравна помощ, ако е коректен платец. Принципът на плащане ще е солидарен, на никого няма да бъде отказана медицинска помощ, стига той да си е платил задължителната здравна вноска. Важно е да се знае, че и при двата предлагани модела тя е 8 на сто. За този модел не важи праг на клиничната пътека от 700 лева, до който плаща касата, а над тази сума трябва да плаща кешово пациентът или фондът за допълнително доброволно здравно застраховане. Допълнителните дейности, както и досега, ще има възможност да се покриват от доброволно застраховане. Това важи за ВИП стая, повече рехабилитации и други, които и сега не се поемат от касата.
– Тревожното при вариант В, в който в НЗОК влизат 8% здравна вноска, но се въвеждат и други 2 на сто за задължителен частен здравен фонд, тъй като касата ще поема лечение до 700 лева, а от тях дадени проценти ще са за сметка на болния. Беше обявено, че за да не плаща човек за лечение и над тази сума, ще трябва да се застрахова здравно и доброволно в някой фонд. Не мислите ли, че твърде много плащания се събират за хората без гаранции за осигурено лечение?
– Изчисленията ни са хората да плащат 10% при гранични стойности на клиничните пътеки 700 лева. Така идеята е те да контролират какво им се доставя като здравна помощ и какви дейности се реализират. И сега пациентът заплаща за т.нар. хотелска част, копеймънт за престой в болницата или съответно за преглед в извънболничната помощ. Тези средства се заместват с това доплащане в размер на 10 на сто условно. Целта е пациентът да участва в контрола на предоставяне на медицинската помощ. В редица други европейски държави има такава практика. Допълнителна задължителна здравна застраховка от 2% се въвежда, за да бъде осигурен пълният размер на лечението при така определените национални цени и обеми за дейностите над определената гранична стойност от 700 лв.
– Оказва се, че на хората няма да се налага допълнително доброволно здравно застраховане, за да се покрие сумата над граничната стойност или тя да се плаща кеш, както беше съобщено първоначално?
– Не, няма да се налага в рамките на тази задължителна допълнителна здравна премия, която по изчисления е определена на 12 лева. Всички тези изчисления, както и структурата на модела, ще се обсъждат тепърва от работни групи. В момента ние сме сложили на масата варианти, около които да започнем дебата. Сега предлагаме два варианта. В хода на обсъжданията може да се появи съвсем различен трети, четвърти вариант. Това е база за разговори, но не окончателно решение на модел. Предстоят дискусии с пациентски организации и застрахователи. Подчертавам – в рамките на тази допълнителна премия пациентът ще получава пълен размер на лечение по дейностите от основния пакет. Ние не предвиждаме той да бъде намален. Напротив – смятаме, че с тези наши мерки и действия ще има възможност за неговото надграждане.
– В презентирането на двата модела никъде не се споменава въпросът за реимбурсираните лекарства за домашно лечение, както и доболничната помощ. Какво ще се случи с тях?
– Предстоят задълбочени дебати и по останалите направления на медицинската помощ. За лекарствата ще се запази принципът държавата да определя позитивен лекарствен списък за лечение при домашни условия и за болнично лечение. НЗОК ще предлага различни механизми за договаряне на отстъпки. Целта ни е, ако се освободят средства в резултат на по-добър контрол и във връзка с допълнителната застраховка, тези средства да бъдат насочени към възможности за други терапии или за покриване на по-голям процент от лечението на социално значимите масови хронични заболявания, които сега частично се заплащат от пациентите. Предвиждаме въвеждане на изискване за проследяване на ефекта от лечението – тема, по която се водят много дебати, но тя трябва конкретно да се реализира и плащането да се обвърже именно с ефекта. Контролът може да става чрез следене на определени индикатори, по които се проследява как се повлиява пациентът от определен медикамент. Това може да стане с въвеждането на електронното здравеопазване.
– След като занапред всеки фонд ще договаря цени на лечение с болниците, както беше анонсирано първоначално, не смятате ли, че на някои места то ще бъде много по-скъпо и пак ще се стигне до източване на финансов ресурс?
– При всички случаи ще има национално рамково договаряне. Застрахователите дори при сегашния начин на работа правят своите актюерски разчети. НЗОК също договаря дейности на базата на конкретни разчети.
– Ако общинските и държавните болници не бъдат търговски дружества, каквато опция има, кой ще покрие дълговете им?
– Какъв да е правният им статут е сериозна тема. За нас е важно, независимо от статута им, да има правила, които да не позволяват нарушения и злоупотреби с финансови средства в лечебните заведения. Крайната цел е качествено лечение на пациента, което да съответства на медицинските стандарти. Наша грижа е да контролираме държавните болници да не стигат до финансова несъстоятелност и да контролираме те да не изразходват средствата неефективно.
Интервю на Силвия Николова, в. Монитор