„Като имаме предвид условията, в които се проведе референдумът в Македония, за мен той е повече успешен, отколкото неуспешен“, каза за предаването „Преди всички“ на „Хоризонт“ Даниела Божинова – изпълнителен директор на Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива.
„Разбира се, имаше бойкот и той е резултат от сложното политическо положение вътре в страната, но възможността за този бойкот е благоприятствана от лошия закон за референдумите, който не е патент на Македония специално в тази част – за изискването за избирателна активност. Такива изисквания срещаме, дори и по-лоши, у нас, а и в други балкански държави, като изключим Хърватия и Словения“, каза тя.
За да е легитимен референдум в Македония, се изисква да гласуват 50% плюс един от избирателите, а на консултативното допитване за споразумението с Гърция за новото име на страната в неделя до урните отидоха малко под 37% от гласоподавателите.
„Изискването за избирателна активност предполага, че някой, който е против споразумението, ще спечели доста точки, като призове към бойкот. След това имахме и некоректни избирателни списъци заради това, че голяма част от избирателите ги няма вследствие на едно лошо икономическо положение и емиграция“, каза Божинова.
Според нея в момента еврочленството не изглежда толкова примамливо за македонците, колкото е било за българите, когато са се кандидатирали за интеграция в ЕС и НАТО, като вероятните причини са силният национализъм и голямата чувствителност към миналото в страната.
„Сега изведнъж искате хора, възпитавани в македонизъм, да направят сериозни компромиси, а те наистина бяха сериозни. Не ставаше въпрос само за името в споразумението между Гърция и Македония, ставаше въпрос и за това, че няма македонска националност, а има само македонско гражданство, че трябва да се откажат от, да речем, символи като Звездата на Вергина… Предполагам, че голяма част от македонците не са прочели внимателно споразумението, макар че то не беше много дълго, и разбира се, се вслушват в съветите, които им дават политиците или партиите“.
Въпросът на референдума също е бил формулиран доста сложно, изтъкна Божинова.
„Заев може би искаше да уцели две птички с един камък, с един референдумен въпрос. Как да отговори човек на такъв въпрос, който пита едновременно одобрявате ли споразумението и одобрявате ли членството ни в ЕС и НАТО. Може да има и ситуация, в която не одобряваш споразумението, но одобряваш членството в ЕС и НАТО. Това е резултат и от завоя, кой беше взет спрямо Конституцията и специалния закон за референдумите“.
Аргументът, че референдумът не е законово обвързващ, а има само съвещателна сила, също е бил причина хората да не са толкова ентусиазирани да гласуват.
„Когато искате 50% активност, за да бъде валиден референдумът – 50% плюс един – и от тях мнозинството да одобри, това означава, че очаквате въпросът да бъде одобрен с 25% относително мнозинство от електората плюс един. В случая ние имаме над 30% одобрение на предложението. Дори вероятно процентът ще се качи, ако се знае точният брой на избирателите в страната“, каза Божинова.
Интервюто на Веселина Миланова с Даниела Божинова можете да чуете от звуковия файл.