Турция не може да просто да наблюдава случващото се в Сирия и целта ѝ е напълно да прочисти планините Кандил и Синджар в Северен Ирак от терористите от ПКК. Това заяви днес в изказването си по повод началото на работата на есенната сесия на турския парламент президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган.
Той изтъкна успехите в борбата с тероризма и „разбиването на парчета на терористичния коридор“ край турската граница. Той допълни, че следващите цели на Анкара са прочистване на Манбидж и зоната, източно от р. Ефрат от кюрдските сили.
Оптимизъм за икономиката
По отношение на икономиката, турският държавен глава посочи, че са взети мерки и е започнало нейното балансиране. Той посочи, че Турция не иска пари от никого и че са предприети стъпки тя да привлича чужди инвестиции.
„Със среднощни операции те работят да потопят икономиката ни. С Божието позволение, ние преодоляваме тези атаки по пътя си“, каза Ердоган.
Той направи и преглед на международните отношения на страната. По думите му, Турция продължава напред за превръщането си в истинска съвременна сила.
Желание за добросъседски отношения с България
Ердоган заяви, че бавно трудностите в отношенията с Европа остават назад, но страната не е безгласна при прилагането на двойни стандарти спрямо нея в процеса на евроинтеграция. Според него Турция не може да обърне гръб на региона, който е неин най-голям търговски партньор.
Ердоган изрази надежда, че отношенията със САЩ ще се развиват в дух на стратегическо партньорство. Но не спести критики заради присъствието на проповедника Фетхуллах Гюлен на американска територия заради случая със задържания в Турция американски пастор, както и за различията по отношение статута на Йерусалим.
Според Ердоган заплахите, използвани от Вашингтон, са погрешен път и Съединените щати губят доверието на другите страни при започване на глобални търговски войни. Той изрази надежда американското правителство да „коригира погрешния си възглед“ по отношение на Турция.
Никой не може да предприеме стъпки в Кипър без Турция, категоричен бе Ердоган, а по отношение на България и Гърция заяви желание за развиване на добросъседските отношения.
Амнистия и връщане на смъртното наказание в програмата на парламента
След края речта си турският президент проведе кратка среща с председателя на парламента Бинали Йълдъръм и с лидера на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели.
Програмата на Меджлиса през есента ще бъде натоварена – предстои разглеждането на промени във вътрешния правилник, както и на внесеното от президента и Министерския съвет искане за удължаване на мандата на турските части в Сирия и Ирак с още 1 година.
Сред най-противоречивите идеи, които бележат този парламентарен сезон, е предложението на Партията на националистическото действие за амнистия. То предвижда намаляване на наказанията затвор с 5 години за множество криминални престъпления, но няма да се отнася за хора, осъдени за тероризъм или неговата пропаганда (т.е. всички, осъдени за връзки с движението на проповедника Гюлен, кюрдски или крайнолеви организации), престъпления против жени или непълнолетни.
Вчера лидерът на националистите Девлет Бахчели обаче посочи, че въпросът за амнистията и въпросът за коалицията с Партията на справедливостта и развитието са различни.
Малко след като обяви идеята си за амнистия в края на май т.г., Бахчели се срещна в затвора с Алаатин Чакъджъ, сочен за един от босовете на турската мафия.
Лидерът на религиозно-националистическата Партия на великия съюз Мустафа Дестиджи, който е депутат от управляващата Партия на справедливостта и развитието, пък внесе предложение за възстановяване на смъртното наказание. Той обяви, че ще проведе срещи с всички парламентарни групи с изключение на прокюрдската Демократична партия на народите в търсене на подкрепа за идеята.
На най-тежката присъда бе наложен мораториум във връзка с преговорите на Анкара за евроинтеграция и нейното повторно въвеждане би означавало край на амбициите на Турция за членство в Европейския съюз.
След като влязоха в сила промените в Конституцията, одобрени на референдум през миналата година, съставът на турския парламент беше увеличен от 550 на 600 депутати.