Свобода на пресата, върховенство на закона, човешки права – това са само три от темите, които Германия изведе като лайтмотив по време на силно оспорваното посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Берлин. Икономическа помощ, екстрадиране на гюленисти и повече респект към Турция пък бяха акцентите за Ердоган. Така погледнато Германия и Турция са разделени от светове. За това говорят и масовите демонстрации „за“ и „против“ визитата на Ердоган. И въпреки това Берлин и Анкара предприеха първа важна стъпка към нормализиране на отношенията си, пострадали сериозно след опита за преврат преди две години.
Днес турският президент Реджеп Ердоган ще открие в Кьолн най-голямата джамия в Германия, построена от организация, която се смята за дългата ръка на Анкара във Федералната република.
„Знакът, който дава Ердоган, е повече от ясен: „Аз съм този, който решава съдбините на турците в Германия. Без моята благословия нищо не е възможно“. Това е много силен вътрешнополитически и дипломатически ход“, смята политологът от университета в Бремен Рой Карадаг.
Възможен ли е рестарт на турско-германските отношения, след като германският външен министър Хайко Маас заяви в началото на месеца, че нормализирането на отношенията между Турция и Германия е „крайно нужно“?
Според Карадаг нормализирането би било крайно нужно, ако Германия и Турция можеха да се върнат 10-15 години назад, когато „Турция бе все още демократична държава“.
„Когато общите геостратегически интереси са засегнати, трябва да се гради партньорство, а това в момента е доста трудно“, каза още Рой Карадаг. По думите му, „затоплянето на отношенията между Берлин и Анкара чрез тази визита на практика е израз на похвала за турската политика в Сирия срещу кюрдите, но също така е пределно ясно, че нормализирането на отношенията няма да върне демокрацията в Турция“. „Турция в момента на практика получава символично потупване по рамото за външната си политика“, подчерта германският политолог в предаването „Събота 150“.
„Ако е възможно вероятността от военни действия в сирийската провинция Идлиб да се сведе до минимум, което от своя страна ще намали и вероятността от нова бежанска вълна, то тогава Турция и Германия имат наистина общ интерес. Проблемите започват с искането на Турция да има водеща роля в определянето на бъдещето на Сирия и Северен Ирак. Именно по този въпрос правителството в Берлин смята, че Турция има необходимото влияние“, продължи анализа си Карадаг.
Германия в момента се опитва да се намеси в решаването на конфликта чрез възобновяване на диалога с Турция, която е важна част от нареждането на пъзела в Сирия заради съвместната дипломатическа инициатива с Русия, Иран и Катар, посочи още политологът:
„В това се крие изкуството на дипломацията – да се поддържа диалога, без да е постигнато сближаване. Т.е. това е един вид инвестиция в бъдещето. За момента и двете страни игнорират това, което се говори и коментира в общественото пространство. Турция интерпретира посещението на Ердоган в Берлин като подкрепа за властта, която си служи с политически заложници, за да постигне целите си. А Германия избутва на преден план икономически интереси във връзка с кризата в Турция заради спада на лирата. А дали проблемите, които продължават да тлеят между Анкара и Берлин и които имат пряко отражение върху хората в двете държави, ще намерят решение, остава на заден план“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.