„Всеки ден книгата е нещо различно. Тя е най-естественият начин човек да живее в нещо около себе си, извън себе си. Тя е проекция на човека извън него. Четейки, всяка секунда ти си различен. Едно от най-ценните състояния е непрекъснато да си една алегория. Може би това е един от начините човек да живее пълноценно – когато непрекъснато се променя“. Така Пламен Божилов, който над 20 години търси и продава книги, възприема литературата. Пламен първо е бил клиент на търговците на площад „Славейков“, но постепенно открил за себе си смисъл в това да събираш и да предлагаш на хората това, които търсят.
„Мотивацията за това не е конкретна като намерение, тя идва от само себе си“, смята Пламен, чието име едва ли е съвпадение с това, което всъщност носи на хората, издирващи дадено заглавие – пламък за душата, знание и искра за въображението.
„Сега хората купуват неща, които четат, докато едно време търсеха по-скоро поредици и редки издания, от които може би не всичко отваряха. В новите времена хората все повече се доближават до текста, защото сега купуват по конкретен повод – за работа или за удоволствие“, споделя наблюденията си Пламен. Но защо хората продават книгите си?
„Хората не се разделят с личните си библиотеки, с любимите си книги. Обикновено продават такива, които са наследили, или пък започват да живеят в по-малко жилище, в което нямат достатъчно място, а все пак книгите заемат място“.
Според Пламен Божилов едно помещение с много литература в него „добива своя аура, свой свят, а книгите сякаш променят атмосферата в пространството“.
„Всяка книга си има подходящ момент, в който идва в нечий живот. Човек е подготвен за определено заглавие в кратък период от живота си. И ако изтърве момента, или го превари, то книгата става вече съвсем друго нещо, ще влезе по съвсем друг начин, или по-скоро няма да влезе в него“.
Пламен Божилов не може да каже точно, че има вечно актуална книга. Според него по-скоро има такива, които ту заспиват, ту се събуждат, както е с френските класици, например.
„На всеки 10 години на хората им се дочита Мопасан. Както и съвременни автори – ирански, индийски, такива с близко- и далекоизточен произход, славянски. Най-талантливи за мен си остават балканските писатели – те са най-интересни за четене, с най-богата фантазия“.
Най-старата книга, която е попадала в ръцете на Пламен, е от 1720-1730 – руска богослужебна, печатана в Киев. Най-дълго е търсил произведенията на Жозе Сарамаго, които две години му „бягали“, докато един клиент, на „Вие“ с четенето, един ден не му ги донесъл в плик. На един дъх Пламен е (пре)прочитал „Братя Карамазови“ на Достоевски.
Епохата, жанра, в който днес живеем, Пламен определя като „светло Средновековие, в което има надежда“:
„Слава Богу, че не е фарс! Свърши водевилът. Хубаво е, че в сегашните времена има шанс за този, който си върши добре работата, да остане в играта“.
Пламен вярва, че ароматът на старата книга е аромат на вечност, „който може би е едно от нещата, които ще спасят книгата, книжния носител“.
Интервюто с Пламен Божилов за „Нощен Хоризонт“ можете да чуете в звуковия файл.